Много паметници в България остават извън полезрението на институциите, докато постепенно се рушат. На този проблем се опитва да обърне внимание 19-годишният Любомир Колев от Кърджали, който създава онлайн платформата „Бъдеще за паметта“, предава БТА.

Идеята е в нея да се събира информация за паметници, които са в лошо или застрашено състояние. Потребителите могат да добавят конкретен обект, да опишат какви са пораженията по него и да приложат актуални снимки. Данните се нанасят върху интерактивна карта, която да покаже нагледно реалния мащаб на проблема в различните части на страната.

В платформата вече има регистрирани паметници от шест области.

Любомир разширява картата и с помощта на свои приятели, които проверяват обекти в различни региони. Засега единственият включен паметник от Кърджалийско е този на тракийския войвода Димитър Маджаров.

Паметници, които се рушат с години

Идеята се ражда от наблюденията на Любомир по време на неговите пътувания из България. Още като ученик той забелязва как с годините състоянието на някои от паметниците, които посещава, постепенно се влошава.

„Имало е случаи, в които даден паметник съм го посещавал няколко поредни години и с всяка изминала година съм наблюдавал как състоянието му става все по-тревожно“, разказва той пред БТА.

Според него при част от обектите проблемът не може да бъде решен само с почистване или освежаване. Има паметници със сериозни конструктивни повреди, които изискват специализирана оценка и намеса.

Затова една от основните задачи на платформата е да събере информация за тези случаи, преди състоянието на паметниците да стане необратимо.

Историята не е само в учебниците

Любомир има дългогодишен интерес към историята. През 2025 г. той печели сребърен медал на Международната олимпиада по история в Париж, като преди това става златен медалист в квалификационния кръг за Европа и Близкия изток.

Като представител на СУ „Петко Рачов Славейков“ в Кърджали той участва в дисциплината „Историческа симулация“. В Париж темата му е Парижката мирна конференция от 1919 г., като състезанието изисква освен познаване на историческите факти, умения за водене на аргументиран дебат и дипломация.

Интересът му към миналото постепенно го насочва и към неговите материални следи.

По-голямата цел

Любомир не иска „Бъдеще за паметта“ да остане просто каталог на разрушени и занемарени обекти. Амбицията му е платформата постепенно да се превърне в национален онлайн регистър, който да показва къде има нужда от намеса.

За целта е необходимо картата да бъде допълвана с информация от различни краища на страната. Така според него може да се изгради по-ясна представа кои паметници са в най-тежко състояние и къде е необходима спешна реакция.

Проектът разчита на гражданското участие, но събраните данни могат да бъдат полезни и за институциите, които отговарят за конкретните обекти.