Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)
               Доц. д-р Михаил Груев

По повод 70-ата годишнина от края на Втората световна война, която се навършва на 9 май т.г., Държавна агенция "Архиви" си е поставила за цел да оповести точния брой на всички загинали българи по време на войната. Това съобщи пред Клуб Z шефът на агенцията доц. д-р Михаил Груев. Представянето на данните ще бъде на 7 май.

Някъде по средата

Груев изтъкна, че в литературата числото на жертвите през войната варира между 10 000 и 32 000. Според него "истината е някъде по средата".

Участието на България във Втората световна война не е еднозначно. Първоначалнно ние сме били съюзници на Германия, но след 9 септември 1944 г. се присъединяваме към антихитлеристката коалиция. Българи са загивали както от бомбардировките на Англия и САЩ, така и по време на партизанското движение.

На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. На 6 април Германия започва война срещу Гърция и Югославия. Тя е подкрепена от Италия и Унгария, но не и от България. Въпреки няколкото югославски бомбардировки София не реагира. Тя за пореден път избягва пряк военен сблъсък с мотива, че ще пази югоизточния фланг на атаката, където е концентрирана армията на неутралната Турция.

Цар Обединител

На 19 април българските войски навлизат в Югославия, а на 20-и в Гърция и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “Цар Обединител”, а правителството става изключително популярно.

На 22 юни 1941 година войските на Вермахта преминават границите на СССР. Два дни след това Англия и САЩ обявяват, че ще подкрепят Сталин. Така на 13 декември 1941 г. българският парламент, под натиска на Германия, приема декларация за обявяване на война на САЩ и Великобритания. България обаче не обявява война на СССР и запазва пълни дипломатически отношения с Москва.

"Символичната война" обявена на Западните съюзници, впоследствие е повод за англо-американските бомбардировки не само над военни, но и над цивилни обекти в София, Дупница, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица и др.

Веднага след започването на военните действия на Източния фронт, българските комунисти направлявани от Коминтерна възприемат курс на въоръжена борба. Решението за това е взето на 24 юни 1941 г. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то се води срещу собственото правителство, което дава отражение върху размаха и целите на движението. Правителството има силна обществена подкрепа в този момент, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени с българи. Властта няма големи затруднения срещу съпротивата, особено в началния й период. На нелегалното движение се нанасят удари, след като се разкриват конспиративните центрове, а ръководителите на съпротивата са арестувани и осъдени на смърт и дългогодишни срокове затвор.

От началото на 1943 г. комунистите започват да създават своя военна организация, която централизира партизанското движение. В отговор правителството създава жандармерия за борба с партизаните, която нерядко прибягва до разстрели. През пролетта на 1944 г. властта решава да ликвидира партизанското движение. Мобилизирани са около 100 000 войници, полицаи и жандармеристи. С наближаването на Червената армия към България обаче все повече хора се присъединяват към партизанските отряди. 

Двете фази на войната

След 9 септември 1944 г. България се включва във войната на страната на Германия. Това нейно участие преминава през две фази. Първата фаза обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Българските войски действат на територията на Македония, Южна Сърбия, Косово и Метохия  В първата фаза България участва с 455 000 войници, разделени в три армии.

Втората фаза започва от декемвври 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия и навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Във втората фаза България участва със 110 000 войници, обединени в Първа българска армия. 

Българските войски продължават да се сражават до 15 май с все още оказващите съпротива части на Вермахта и хърватските войски в Австрия, Словения и Босна.

Ключови думи

Коментари

итака

След 9 септември 1944 година България се включва във войната на страната на Съюзниците.

Владо

"След 9 септември 1944 г. България се включва във войната на страната на Германия. " - оптавете си нелепостта.

ак47

В сметката включете и 3000 нелегални, партизани и ятаци.

Сами срещу всички

Сталин обявява война на България, окупира ни и в това време под натиск България обявява война на Германия. Получава се абсурдната ситуация, че България е във война с Всички. Прясно получените 100 и кусур германски панзери, изтребители и друга модерна техника се използват срещу самите германци. Аз съм убеден, че ако България е изпратила около 200 000 души армия на Източния фронт, Сталин щеше да даде фира. Също и ако се бяхме противопоставили на нахлуващата в България Червена Армия, то тя щеше да бъде разгромена или нямаше изобщо да посмеят да влязат. Но предателите си знаят работата и след извършения преврат доброволно поканват нахлуващите татарски орди в Добруджа! Ванче Михайлов е трябвало да действа преди това и да спомогне за поставянето на дясно правителство и противопоставяне на комунистическите безродни предатели! За съжаление германците са го разконцентрирали като са му предложили да застане на чело на Македония. А и в България десните сили са проявили втрещяваща недалновидност, нерешителност да не кажа и страх. Това коства ужасно много както на България така и на самата Македония. Жалко, много жалко. Най жалкото е, че в България наследниците на предателите от преди 9944 продължават да действат и в момента, имат огромен финансов потенциал, власт и подкрепа на не малка част от българските граждани.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.