Има две неща, които трябва да осъзнаете за Румен Радев, приятели. Той е единственият премиер, както беше и единственият президент от Европа, който никога не е ходил в Украйна. Даже Вучич и Орбан отскокнаха до Киев, независимо какви са им позициите спрямо войната на Русия. Обаче Радев не смее. Уж военен пилот, уж голямата работа, ама дет‘ се вика, дипломацията си е дипломация, ма шубето си е голям страх!

И другото, което трябва да осъзнаете, приятели, е, че вече повече от 24 часа Румен Радев не е обелил и дума за ареста на гражданка, която разчиства калта от бедствието в Струмяни. Жената е от това село, живее там. От години предупреждава за сечта на горите, за отклоняването на водите, за липсата на депа за отровни и опасни наноси и почви, хванала е лопатата и разчиства от калната лавина домовете на най-пострадалите... И изведнъж идва високият гост.

С което искам да уточня още веднъж ситуацията - тя си е у дома си, а Радев е тоя, който се е навлякъл там, домъкнал е преторианската си гвардия и верните си журналисти и полиция, която очевидно е там, за да разкара хората от селото им, за да не развалят хубавите кадри. Които обаче трудно ще станат хубави, щото па журналистите са запрени като добитък оттатък реката в „периметър за журналисти“. Ти да видиш, имало „периметър за журналисти“ в родината. Все едно са заразни нещо.

Ако господин премиерът имаше малко акъл, щеше да иде в Струмяни, за да се снима точно с хората, които от дни ринат кал с лопатите и вече изнемогват, спасяват домовете на съседите си, опитват се да укротят реката, притесняват се за разлети по почвата отрови и знаят къде е извършена поголовна сеч, заради която се стигна до тази катастрофа. Та щеше да говори с тях, да се снима даже, а ако акъл имаха и пиарите му, щяха да му дадат една лопата, че да не изглежда малоумно с изгладената си риза и белите си маратонки до тези потни, уморени, изкаляни и изтощени хора, за да ни излъчат после кадри колегите от „периметъра“ какъв Батман сме си назначили за премиер и да му вдигнат малко сриващия се рейтинг. А той се изтъпанил насред съборените домове на хората и копоите му разчистват жителите, че да не пречат. Какъв фал!

И вече над 24 часа Румен се крие, страх го е дори едно „мъц“ за извинение да каже, да изрази съжаление, да каже нещо по темата за Струмяни, наводнението, изсичането на гори – нищичко!

Дет‘ се вика – премиерстването си е премиерстване, ама шубето е голям страх.

А за онези от вас, които са гласували за него, ще припомня един фън факт или, в превод на предпочитания ви език – забавный факт – Румен много искаше да си говори с хората. Даже обещаваше да ги пита за всичко, референдуми на килограм наобеща, да ходи сред гражданите обеща, извади от гаража старата си Шкода, за да гласува с нея пред камерите все едно за него НСО няма и той е като вас, а като президент даже се снимаше бос по гащи у тех си у Бояна, за да покаже, че е човек от народа. Обаче като опря нож до кокал, се скри на Дондуков 1 и излиза оттам само с преторианска гвардия от НСО и цялата полиция на област София, докато вас ви тикат в разни периметри и ви тръшкат с белезници по земята. Забавно, как ви преметна, а?

И тук идва още един забавен факт, товарищи.

Защо и почему цял живот избирате да ви управляват хора, които се страхуват да ви погледнат очи в очи? Всичките ви премиери, товарищи, са хора, които през живота си не са се возили в метро, освен вероятно при откриването му, само с преторианците и няколко „големи“ журналисти, че да излъчат после в новините геройския акт. Хората, които слагате да управляват парите, съдбините и бъдещето на децата ви, отиват на работа с полицейски кордон и влизат и излизат през задни и тайни входове. Ще рече човек, че всички товарищи у нас сте членове на „Хизбула“ и много опасни. То направо да съжалим, че не сте, ако трябва да съм откровена.

В другите държави от време на време някой гражданин я шамар зашие на съответния управляващ, я някоя торта му залепи в лицето... И въпреки това тези управляващи и пеша ходят на работа, и си пазаруват в супера най-много с един бодигард, и на почивка ходят, където и съгражданите им ходят, а не в специални резиденции само за тях... А у нас гражданите са хора кротки, не удрят шамари и не хвърлят хубава храна на боклука. И ви вярват, вярват... И пак ви е шубе от тях!

Настоящият премиер обеща, че ще пребори олигархията и ще направи живота ви по-евтин и по-хубав. Избрахте го и първата му работа беше да ви ореже пенсиите и социалните, и да ви вдигне данъците. А борбата му с олигарсите е като преписана от сценарий на „Монти Пайтън“.

Намерил, вика, заглушител в леговището на мафията. Две седмици ще станат да ни занимават с това какъв успех срещу олигархията е постигнал Румен и накрая да не могат да намерят тоя скапан заглушител, че да ни го покажат. Само кабели намерили в къщата.

Преди случая в Струмяни бих казала, че то ако за кабели арестуваха, трябваше да ни приберат всички, ма след Струмяни вече не е бъзик – то па може и баш така да стане, като гледам. Копаш си доматите и нямаш шофьорска книжка у себе си? Арест. Седиш на дивана и цъкаш с дистанционното и хоп! Сложат ти белезниците, защото над телевизора стърчи кабел, а за тоя кабел може да закачиш я заглушител, я зареждачка за дрон, я атомна бомба.

Отиваш на работа с трамвая, видиш Министерски съвет в далечината и айде у кауша, що гледаш натам въобще...

Накрая, товарищи, ще ни приберат и оковат всичките и тогава ще дойде денят, в който български премиер най-сетне ще тръгне пеша по улиците и даже току-виж се качи на метрото... Всички опасности ще са отстранени, а той ще разполага с цялата държава сам-самичък, без навлеци да му пречат да си прави рекламни селфита тук и там.

Ще остави само няколко верни журналисти, които да увековечават делата му, но те ще са на сигурно запрени в „периметъра за журналисти“ – кошара с телена ограда, по която тече ток за всеки случай. Ще съобщават задъхано и с възторг какви успехи отбелязва правителството, а единственият им зрител – Чаушес... пардон, Радев, ще седи бос и по къси гащи у дома си в Бояна и доволен ще цъка с дистанционното, за да провери дали всички ТВ канали само него дават.

Тогава хубавият живот, който ви обеща, ще е дошъл, приятели и товарищи. Само дето никой от вас не го попита навреме: хубав живот, ама за кого?