Музика за тежкари с ленени костюми, намърдали богаташките си задни части в американски кабриолети (от 8 цилиндъра нагоре!) сред пейзажа на Малибу... И това го може Ричи Котзън.

Всъщност невероятният вокал, китарист, композитор и въобще човек-оркестър може всичко. Сигурно затова такива безсрамни количества джаз има в новото му парче Ivori Queen.

Самият музикант пише за новата си песен

"Кралицата от слонова кост" е метафора за непрестанното преследване на външното одобрение – онази потребност да бъдеш забелязан, признат, да получиш "вдигнат палец", наречете го както искате... Това е нещо, което се засилва изключително много от света, в който живеем.

Непрекъснато си изправен пред числа и реакции, които уж ти казват дали това, което правиш, има значение. Колко души са го гледали, колко са го харесали, колко са те последвали... Много лесно можеш да се окажеш в ситуация, в която подхранваш тази машина и търсиш извън себе си някакво одобрение."

Минал през глемрок култове като "Пойзън", или забиващ с виртуози-чудовища като Били Шиън и Майк Портной, Ричи се прехранва еднакво успешно като иструменталист или като певец - китарата предпочита да щипка с пръсти (баз перце), а невероятната опушена бленда на гласа му звучи сякаш някой е натъпкал памук в гърлото му, докато пее 

Не сме забравили, че другият му актуален проект не е с някоя потна соул дива, а с Ейдриън Смит от "Айрън Мейдън". Но и там не очаквайте да чуете топуркането на The Trooper, а по-скоро страхотна фина музика за познавачи, на която дори етикетът "рок" е възтесен.

Ето едно парче от миналата година, в което вокалът на Ейдриън (да си признаем - най-не-Мейдънския член на "Айрън Мейдън") пък звучи сякаш е възкръснал Фил Лайнът на "Тин Лизи".