На 18 август Българската православна църква отбелязва Успението на свети Иван Рилски Чудотворец. Според „Народно житие на свети Иван Рилски“ (известно още и като Безименно житие) светецът умира на тази дата през 946 г. в своята пещера в Рила планина на 70-годишна възраст. В православната традиция „успение“ означава заспиване, блажена смърт и преминаване на душата във вечния живот.

Традиционно център на честванията е Рилският манастир, който е основан от самия светец и отбелязва своя летен храмов празник. Църковните церемонии включват всенощно бдение, тържествени богослужения и света литургия.

Свети Иван Рилски се счита за покровител на българските миньори. По идея на пернишки въглекопачи цар Фердинанд издава указ, с който определя 18 август за техен професионален празник – Ден на българския миньор. На този ден се отдава почит към тежкия и рисков труд на работещите в минната индустрия. Свети Иван Рилски е приет и като патрон и лечител от медицинското съсловие в България.

Днес Българската телеграфна агенция (БТА) припомня свои архивни материали за честването на 1000-годишнината от смъртта на свети Иван Рилски през 1946 година (вече след комунистическия преврат, б.р.). По случай юбилея в цялата страна са създадени граждански комитети, които включват общественици и църковни служители, заети с организацията на различни прояви през цялата година. Основните тържества се провеждат в седмицата между 26 май и 1 юни 1946 г. 

В бюлетин „Дневни вести“ на БТА отпреди 80 години четем за хилядолетния юбилей на светеца:

София, 17 май 1946 г. (БТА) При НК на ОФ е образуван Централен комитет за честване 1000-годишнината на Иван Рилски, в състав: председател Иван Харизанов и членове Г. Трайков, д-р Иван Пашов, Димитър Братанов, Славчо Стоилов, д-р Л. Герасимов, Васил Кодуков и Янев от Министерството на просветата, свещеник Георги Богданов, свещеник Христо Филаретов – от Съюза на свещениците.

Националният комитет на ОФ нарежда да се създадат в по-големите градове при комитетите на ОФ общограждански комитети с представители и на свещениците, за честване 1000-годишнината на Иван Рилски.

Честването ще продължи една седмица, от 26 май до 1 юни, която ще бъде обявена като седмица на Иван Рилски. През време на тази седмица НК на ОФ нарежда да се организират сказки за Иван Рилски, да се устроят посещения на Рилския манастир, за които НК на ОФ издейства намаление по железниците, в случай че има желаещи да го посетят, но предвид на работния сезон и продоволствените и транспортни трудности, посещенията трябва да бъдат силно ограничени. 

Възраждане след "избухването на демокрацията"

След политическите промени от края на 1989 г. традицията да се отбелязва Успението на свети Иван Рилски е възобновена. Следват материали от бюлетин „Вътрешна информация“ и емисиите на БТА, свързани с юбилейните годишнини на светеца:

Успение нa св. Иван Рилски 

Рилски манастир, 18 август 1996 г. (БТА) Архиерейска литургия за успение на св. Иван Рилски по повод 1050-годишнината от смъртта на светеца отслужи днес в църквата на Рилския манастир българският патриарх Максим.

В Рилския манастир бяха кандидатът на Демократичната левица за президент Георги Пирински, кандидатът на обединената опозиция за вицепрезидент Тодор Кавалджиев, председателят на КНСБ проф. Кръстьо Петков, депутати, граждани.

Г-н Кавалджиев, заедно със семейството си, присъства на литургията, след което се срещна с главния прокурор Иван Татарчев в комплекс „Рилец“. Той не успя да се засече с кандидат президента на левицата, тъй като г-н Пирински пристигна със семейството си в Рилската света обител след края на литургията.

Кандидат-президентът на левицата бе приет в игуменарницата на манастира от патриарх Максим. Г-н Пирински е споделил впечатления от многобройните си срещи из страната.

Мимоходом е било споменато и за разкола в българската църква, съобщи той. В „Златната книга“ на манастира Георги Пирински написа:

„С най-дълбоко преклонение пред добродетелта ни Българската православна църква и с благодарност за възможността да бъда днес тук на този светъл празник."

1996 г. е посветена на 1050-годишнината от смъртта на Св. Иван Рилски и е обявена за юбилейна. Кулминацията на празниците ще бъде на Отчов ден – 19 октомври.

***

В Рилския манастир ще бъдат отбелязани 1070 години от кончината на св. Йоан Рилски Чудотворец  

София, 18 август 2016 г. (Димитрина Ветова, БТА) В Рилския манастир ще бъдат отбелязани 1070 години от кончината на основателя на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ – Св. Йоан (Иван) Рилски Чудотворец, който е починал през 946 година. Това съобщи отделът „Връзки с обществеността“ при Светия синод на БПЦ.

Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави Светата литургия в съборния манастирски храм „Рождество Богородично“ в празничния ден.

Преподобният Йоан (Иван) Рилски е роден около 876 година в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.

Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир. След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 година и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител.

Около 980 година мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран.

Св. Йоан или Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

***

Българската православна църква почита паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец на 19 октомври. Празникът се свързва с пренасянето на неговите мощи от Рилския манастир до град Средец, където е канонизиран за светец. Предполага се, че това се случва на 19 октомври 980 г.

През годините мощите на светеца са местени в Унгария и Велико Търново. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и мощите на Йоан Рилски са пренесени в унгарската столица Гран (дн. Естергом), откъдето са върнати в България след четири години. След освобождението на България от византийско иго Цар Асен ги пренася през 1195 г. в столицата Търново. През 1469 г. мощите на Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир, припомня още БТА.