Д-р Валентин Янев тръгва за съседна Сърбия, за да участва в научна кръгла маса в Босилеград, посветена на трансгранични проблеми в здравеопазването, околната среда и рудодобива. При пътуването носи и данни за сериозно замърсяване на района около мина "Караманица", близо до тройната ни граница със Сърбия и Северна Македония. До кръглата маса обаче не стига.

На границата сръбските власти го спират и отказват да го допуснат в страната. След като настоява да получи писмено основание, му е връчен документ, според който за него има "негативна оценка на риска за сигурността" и представлява заплаха.

Срок на забраната не е посочен.

"В този документ не е даден никакъв срок, което е абсурдно. Би трябвало да пише 4 часа, 6 часа, 12 часа, една година, две години. Няма никакъв срок - уточнение за колко време важи тази забрана", разказа Янев пред NOVA.

Докторът е активист на Сдружението "Западни покрайнини" и член на Управителния съвет на Научния институт "Западни покрайнини". Самият Янев смята, че решението на сръбските власти е свързано с дългогодишната му работа по темата за рудодобива около Босилеград и риска от трансгранично замърсяване.

Официално посочена конкретна причина отвъд общата формулировка за риск за националната сигурност няма.

Мината край Босилеград

В центъра на спора е районът на мина "Караманица" край Босилеград, недалеч от границата между Сърбия, България и Северна Македония.

По думите на Янев той е носил със себе си документи за екологичното състояние на района от периода, когато мината е работела.

"Тя е затворена от 3-4 години. Благодарение на международната акция от наша страна, на сръбски колеги и на европейски институции", заявява той.

Според Янев обаче в района отново се правят сондажи и това създава опасения, че добивът може да бъде възстановен. По думите му интересът е към находища на олово, цинк, сребро и злато.

Това обаче може да бъде много опасно - изследвания на води и дънни утайки в района са показали многократно завишени концентрации на тежки метали и други опасни вещества.

"Резултатите са ужасяващи", казва той.

И тези констатации не идват само от българска страна.

"Когато дойде екип от Белград - от Института по химия и технология, с хора, които в същия район и от същите места взеха проби и ги изследваха в сръбската столица, резултатите бяха потресаващи. Те надминаха дори тези от българските лаборатории", твърди Янев.

Причината казусът да не бъде само вътрешен проблем на Сърбия е движението на водите. Според Янев замърсяването от района може да достигне река Драговищица, която преминава през граничния район при Олтоманци и навлиза в България, а след това се влива в Струма.

Така евентуално замърсяване би могло да засегне и Кюстендилския регион.

Янев настоява, че позицията му не е насочена срещу Сърбия.

"За нас е без значение кого защитаваме. Няма значение дали са българи или сърби - това са хора, чието здраве трябва да бъде опазено", казва той.

По думите му целта е рудодобивът, ако бъде възстановен, да се извършва при строг контрол и с технологии, които ограничават риска за хората и природата.

Не знае докога не може да влиза

Особеният проблем за Янев е, че от документа, който получил на границата, не става ясно колко време няма право да влиза в Сърбия.

Това засяга не само професионалната му дейност.

"По силата на тази забрана аз дори не мога като един обикновен човек да отида да си видя роднините. Ако тя е безсрочна, значи е до края на живота ми", казва той.

Янев възнамерява да обжалва решението в посочения осемдневен срок.

"Ще подам жалба в сръбското консулство в София, за да мога да съм спокоен, че утре, ако тръгна сам или със семейството си в Сърбия, няма да се разиграят някакви неща, които да ни поставят в абсурдно положение", казва той. "Не може представител на институция да бъде спиран, когато преминава границата, за да участва в събитие, посветено на трансгранични проблеми. Това според мен не е европейско поведение."

Според него българската държава трябва да реагира по дипломатически път.

Случаят вече е бил представен и пред председателя на Постоянния комитет на Бернската конвенция, присъствал на кръглата маса в Босилеград. Янев и колегите му обсъждат и сезиране на европейски институции.

От забраната до Западните покрайнини

След инцидента Янев постави случая и в по-широкия контекст на положението на българското малцинство в Сърбия.

Според него проблемите с образованието на български език, свободата на вероизповеданието, икономическото развитие и продължаващото намаляване на българското население в района показват, че досегашните средства за защита на общността не са дали резултат.

"След като през всичките тези десетилетия Белград не е направил нищо за реалното спазване на правата на българското малцинство, образованието на български език, свободата на вероизповеданието и икономическото развитие на района, всички цивилизационни средства са изчерпани", заявява той пред БГНЕС.

Янев стига и по-далеч - според него България има основания да постави въпроса за юридическия статут на Западните покрайнини.

"България има право да постави въпроса за преразглеждане на юридическия статут на Западните покрайнини. Има основания да се мисли по тази тема и страната ни да излезе с позиция", казва той.

Той се позовава и на разработки на проф. Христо Тепавичаров по международноправния статут на териториите след разпадането на Югославия. Но изрично подчертава, че не призовава към конфликт.

"Не признавам и не оправдавам въоръженото противопоставяне. Но официална Сърбия би трябвало да има цивилизовано отношение към малцинствата, които се намират на нейна територия", казва той.

И добавя:

"Живеем в XXI век. Обречени сме да бъдем съседи."