Войната между Съединените щати и Иран навлезе в нова и по-опасна фаза, след като Саудитска Арабия се включи публично във военните действия срещу милиции, подкрепяни от Техеран — развитие, което според Асошиейтед прес променя динамиката на конфликта и засилва риска от регионална ескалация.

След няколко дни относително затишие и двете страни нанесоха удари през последните два дни, което отново поставя под въпрос дали може да бъде избегнато преминаването към пълномащабна война. На този фон дипломатическите усилия - и без това крехки - отново се разпадат: докато президентът Доналд Тръмп твърди, че Иран „моли“ за връщане към преговорите, заместник-министърът на външните работи на Техеран заяви, че страната му не е отправяла подобни искания повече от две седмици.

След осуетена атака срещу американска база в Йордания Тръмп отново премина към заплахи, заявявайки, че САЩ „ще ударят много силно“ Иран, въпреки че остават отворени за възможни разговори. Часове по-късно американската армия съобщи за „мощен отговор“ на опита за иранска атака срещу американски сили в Близкия изток, без да разкрие подробности за целите.

Успоредно с това Саудитска Арабия се присъедини към САЩ в удари срещу логистични и оръжейни обекти на ирански прокси групи в Ирак — първите публично обявени съвместни действия между Вашингтон и Рияд от началото на конфликта. Според американски източник ударите не са били координирани, но са дошли след серия от дронови атаки срещу саудитски цели, включително опит за блокада на саудитски кораби в Червено море от страна на хусите.

В същото време саудитският министър на отбраната Халид бин Салман е посетил Белия дом, за да предаде позицията на престолонаследника Мохамед бин Салман: Иран губи влияние в Сирия и Ливан, но продължава да поддържа хусите в Йемен и милициите в Ирак. Саудитското участие в ударите е било замислено като сигнал към Техеран, че кралството няма да толерира атаки срещу своята петролна индустрия и критична инфраструктура. Въпреки това Рияд настоява пред Вашингтон за деескалация и връщане към преговори.

Конфликтът се разширява и географски: дронови удари предизвикаха пожари на два газови танкера в египетско пристанище — държава, която досега бе пощадена от преки атаки. Ако се потвърди участие на Иран или негови съюзници, това би означавало значително разширяване на бойните действия.

Междувременно Израел също е въвлечен в сложната дипломатическа игра: след среща с Тръмп премиерът Бенямин Нетаняху е уверил американския президент, че Вашингтон „държи волана“ в конфликта, въпреки че израелски представители изразяват тревога, че Тръмп се стреми да поддържа войната „на слаб огън“ заради растящите цени на петрола и изчерпващите се запаси от ключови ракетни прехващачи.

Според анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания последните удари са изразходвали още от ограничените запаси на системите "Пейтриът" (Patriot) и ТААД (THAAD), което увеличава риска за американските войски при евентуално подновяване на бойните действия. Шефът на обединените началник щабове генерал Дан Кейн е предупредил Тръмп, че състоянието на запасите може да повлияе на бъдещи операции в Иран.

На дипломатическия фронт перспективите са мрачни. Според американски представители администрацията не преследва активно възобновяване на преговорите, а последните събития показват, че подобен процес не е близо. Посредниците, които се опитват да възстановят диалога, срещат дълбоко недоверие между двете страни, засилено след провала на междинното споразумение от юни.

Анализаторът Али Ваез от Международната кризисна група (International Crisis Group) отбелязва, че иранските лидери вече не смятат Тръмп за надежден партньор, а според него и президентът е достигнал до същото заключение за Техеран.

Историята на преговорите между САЩ и Иран след 1979 г. е изпълнена с провали, прекъсвания и епизоди на насилие, които до момента никога не са довели до пълномащабна война. Дори ядреното споразумение от 2015 г., първият значим договор между двете страни от десетилетия, бе белязано от взаимни обвинения в нарушения. Оттеглянето на Тръмп от него през 2018 г., кампанията за „максимален натиск“ и убийството на Касем Сулеймани през 2020 г. доведоха отношенията до историческо дъно — а днешната ескалация показва колко са се отдалечили двете страни от възможността за устойчиво дипломатическо решение.