Епичният блокбъстър на Кристофър Нолан "Одисея" с участието на Мат Деймън, Ан Хатауей и Том Холанд, вече е по кината, а още преди излизането си предизвика бурни полемики и интерес.

"Нещо, за което никога не се бях замисляла, преди да гледам „Одисея“: вътре в Троянския кон е миришело доста лошо. За филма на Кристофър Нолан – епичен по своя мащаб и амбиция – няма твърде незначителни детайли или твърде мащабни действия. Може би възприемате вековната поема на Омир като крайъгълен камък на западната литература или като досадно училищно задание. Вероятно и двете.

Но пищната адаптация на Нолан е категорично по-скоро екшън-приключенски блокбъстър, отколкото урок по класическа литература. Мащабните екшън сцени потапят зрителя в действието, а всяко движение с меч, копие или стрела е с перфектна хореография. Филмът е и в най-чистия стил на Кристофър Нолан. Одисей се вписва в редицата на неговите морално сложни герои – от търсещия справедливост Батман до Опенхаймер, измъчвания от съвестта си „баща“ на атомната бомба", пише Керин Джеймс в материал за Би Би Си.

А отклоненията в повествованието на Омир пасват идеално на предпочитанията на Нолан към ясни, но нелинейни истории. Филмът елегантно се движи напред-назад във времето, разказвайки за продължилото близо десетилетие пътуване на Одисей към родната му Итака след победата в Троянската война.

Ето кои са най-съществените пет характеристики на тази впечатляваща и дълбока драма, които кинокритичката извежда.

1. Герой, който хипнотизира

Каквато и роля да изпълнява Мат Деймън, винаги личи, че героите му мислят. Тук той е в стихията си – съчетавайки екшън и дълбока рефлексия, подобно на най-добрите си изпълнения като Джейсън Борн. Одисей е смъртен човек, който общува с богове и чудовища, а понякога и сам действа като бог. Той е воин, който не се колебае да прониже врага с меча си, но в крайна сметка се изправя пред последиците от съдбоносни решения, определящи участта на хората под негово командване. Одисей не се свени да прибегне до лъжи. Тайно от екипажа си взема и решението дали да плава към водовъртежа Харибда, където ще загинат всичките му хора, или към чудовището Сцила, което ще погуби само шестима от тях. 

Деймън носи на плещите си както екшъна, така и моралната тежест на филма, пише Би Би Си.

2. Мащабните екшън сцени

В поредица от зрелищни и динамични епизоди Нолан използва своите IMAX камери, за да предаде мащаба на пътуването на Одисей, както и безсилието на смъртните пред лицето на боговете. Голяма част от действието се развива сред сапфиреносиньо море, на фона на широк хоризонт и огромни скали, на чийто фон лодката с Одисей и хората му изглежда нищожна.

Филмът е толкова завладяващ, че зрителят се чувства така, сякаш самият той е в лодката заедно с тях. Мащабните екшън сцени са също толкова потапящи в атмосферата – всяко движение с меч, копие или стрела е с перфектна хореография. Тези епизоди са още по-впечатляващи, тъй като Нолан залага на практически ефекти и минимална употреба на компютърна графика (CGI).

Битката за Троя е представена в два епизода: първо, когато Одисей и хората му излизат от коня. А в една особено поразителна сцена към края той си припомня битката с цялата ѝ ярост – виждаме срутващи се сгради и насилие, което той описва с думите „огън, хаос и болка“.

Сцената, в която гигантският Циклоп откъсва главите на войниците, е заснета в истинска пещера и е наистина смразяваща. Както всички екшън сцени, тя има своята цел – да демонстрира находчивостта на Одисей при планирането на бягството.

3. Звезден актьорски състав

Нолан е събрал впечатляващ актьорски състав, включващ известни имена, готови да изиграят по-малки роли в неговия филм. Макар и второстепенни на фона на образа на Одисей, тези образи са пресъздадени с много страст. Ан Хатауей прави силно впечатление в ролята на съпругата Пенелопа – тя съвсем не е кротка и смирена жена, която търпеливо чака. Като проницателна владетелка, заобиколена от претенденти за трона, тя не крие гнева си заради опасното положение, в което се намира. Интимният разговор със съпруга ѝ, преди той да замине на война и да остави нея и невръстния им син, е от онези вълнуващи емоционални сцени, от които филмът е имал нужда в по-голяма доза.

Ролята на Том Холанд – синът Телемах, който навлиза в зряла възраст – е слабо разработена в сценария.

За сметка на това Джон Легуизамо е трогателен като слепия свинар, останал верен на Одисей.

Робърт Патинсън пресъздава Антиной – който е главният претендент за ръката на Пенелопа – като арогантен и коварен мъж, а Саманта Мортън е смразяваща в ролята на магьосницата Кирка.

Зендая се появява и изчезва с лекота и спокойствие като съпричастната богиня Атина.

Дори звездите, които се появяват съвсем за кратко, имат възможност за силни изпълнения – като Лупита Нионг'о в двоен образ - красива и изпълнена с гняв в ролята на съкрушената Елена от Троя, както и като нейната сестра Клитемнестра, способна на убийство.

4. „Резониращо“ повествование

В динамичния разказ на Нолан ретроспекциите се градят върху спомени и разкази, чути от други хора, докато самата същност на историята и реалността не започнат да изглеждат несигурни. И след малко по-бавното начало с известна тромавост в експозицията (чрез диалога), темпото после вече не спада, а останалата част от тричасовата лента върви неусетно.

И накрая, историята носи значимо морално послание.

Законът на Зевс – адаптиран за съвременността като „златното правило“ да се отнасяме към другите така, както бихме искали те да се отнасят към нас – е сред основните теми. Нарушаването на това правило има тежки последици за Одисей, а Нолан използва този мотив, за да направи филма по-близък до зрителя.

"Одисея" умело отразява съвременните тревоги за света: важно е припомнянето, че героите трябва да бъдат не само смели, но и честни, смята Керин Джеймс.

5. Оправдава ли "Одисея" големите очаквания?

Почти. Лесно е човек да се остави да бъде погълнат от изумителния мащаб на зрелището. Вярно е обаче, че екшънът често заглушава емоционалния заряд, който остава някак недостатъчен и придобива истинска сила едва в края.

„Опенхаймер“ със своята целенасоченост си остава най-съвършено изработеният филм на Нолан. Но въпреки недостатъците си „Одисея“ е толкова богата творба, изпълнена с магия и човечност, че с нетърпение бих гледала този епос отново.