Доц. д-р Милен Любенов е политолог, преподавател в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Научните му изследвания са фокусирани върху политическите партии и партийните системи. Преподава дисциплините „Политически партии и движения“, „Партийни фамилии и системи“, „Партийната система в България“ и „Европейски партии и партийни системи“. В периода 2012–2017 г. е секретар по вътрешна политика на президента Росен Плевнелиев.

- Доц. Любенов, миналата седмица партията на Румен Радев „Прогресивна България“ влезе в регистъра на политическите партии. Така вече можахме да видим и устава ѝ. Ако се абстрахираме от всичко останало и гледаме само устава, що за партия е това?

– Това, което прави впечатление в устава, е силната централизация на партията и възможността лидерът да определя основните решения в нея. Това е нещо типично за българските партии, които са по-скоро от лидерски тип, с малко или липсваща вътрешнопартийна демокрация. В този смисъл „Прогресивна България“ не прави изключение. Но ако трябва да я сравним с останалите политически партии, бих я поставил сред формациите с много по-висока степен на централизация и силно изразено лидерско начало.

– На кои партии ви напомня? Например на ГЕРБ или на „Възраждане“, които също са лидерски формации?

– Има доста прилики с някои от решенията, заложени например в устава на ГЕРБ. Виждаме, че има един всесилен орган - Изпълнителен съвет, съставен от 15 души, който взема основните решения във формацията през четиригодишния период между заседанията на Общото събрание, което е върховният представителен орган. Тук липсва по-широк представителен орган, който периодично да заседава и да взема важни стратегически решения за партията през този четиригодишен период.

Вижда се още, че по предложение на лидера Изпълнителният съвет предлага кандидати, които избира Народното събрание. Отново по предложение на лидера се определят и други важни изборни длъжности – например кандидатите за президент и вицепрезидент. Изпълнителният съвет има последната дума и при определянето на листите за народни представители и за други органи на публичната власт. Така че говорим за много висока степен на централизация и концентрация на власт в рамките на един 15-членен изпълнителен орган. Както при всяка лидерска формация, основната роля при вземането на решения и формулирането на предложенията е концентрирана в председателя.

– Нормално ли е учредителното събрание да бъде два дни преди изборите, както се случи с партията на Радев, и да бъде закрито за медиите?

Това вече е въпрос на някакви вътрешни решения. Все пак политическите партии представляват гражданите или определена част от обществото, така че би трябвало да има повече откритост и публичност при вземането на решения, включително когато се учредява една формация. Нищо не пречи да има публична част в началото, както правят много други български политически партии. Не мога да кажа на какво се дължи това. Още преди изборите имаше сериозна потайност около вземането на решения, обявяването на име на формацията и т. н.

- Състава на Изпълнителния съвет го видяхме едва от решението на съда за регистрацията на партията, което пак е странно. Но все пак какво впечатление ви правят имената в този съвет?

– Това са хора от най-близкото обкръжение на Румен Радев. Част от тях са били в президентската администрация, други бяха министри в служебните кабинети и са министри и сега.

– От действията на новото управление и документите, които виждаме досега, до кое европейско политическо семейство изглежда най-близка тази партия?

- Това е интересен въпрос, защото обикновено в уставите на българските политически партии ясно е записано къде се позиционират те в политическия спектър. Тук подобно самоопределяне липсва. Посочва се единствено, че формацията ще отстоява ценности като свобода, солидарност, справедливост – понятия, които могат да бъдат свързани както със социалдемократически, така и с християндемократически партии. Дори само от това трудно може да се направи ясен идеологически извод. Аз обаче, ако съдя по първите действия на новото управление, не бих определил формацията като лява. Това личи и от бюджетната политика. По-скоро оставят отворена вратата за бъдещо решение. Не знам на какво се дължи това изчакване, но към момента бих поставил формацията по-скоро в популисткия, десен дори, политически сектор.

- Може би има по-ясно позициониране по линията „консервативно – либерално“?

- Със сигурност това не е либерална формация. По-скоро тя стои в националпопулисткия вектор. Трудно е дори да я определим като последователно консервативна, защото виждаме висока степен на конформизъм, имитация и поставяне на идеологически тези, които понякога си противоречат. Например преди изборите Румен Радев говореше за голямото социално неравенство в България. В същото време виждаме, че въпросът за въвеждане на прогресивно подоходно облагане изобщо не стои на дневен ред. Следва се досегашната данъчна политика, което показва определено противоречие. Не казвам дали едното или другото решение е правилно, а само отбелязвам несъответствието между заявените тези и конкретните политики. Затова е необходимо да мине доста повече време, за да можем да направим по-категорична оценка.

На този етап ми се струва, че това ще бъде формация, която няма ясно да се самоопредели идеологически. Ще се вземат ad hoc решения, свързани с някаква стратегическа необходимост от печелене на някакви краткосрочни дивиденти. Очевидно е, че тук се търси общественото мнение. Не виждаме предложения за реформи, които по принцип са непопулярни и предизвикват обществено недоволство. Повечето политически партии в България през последните години трудно могат да бъдат определени като носители на стабилна ценностна и идеологическа основа. Разбира се, повечето вече са се позиционирали и членуват в европейски политически семейства. Това неминуемо ще се случи и с тази формация в бъдеще.

- Може би трябва да изчакаме местните и европейските избори, за да добием по-ясна представа за профила на „Прогресивна България“ (ПБ)?

- Най-вероятно. Всяка нова партия е редно сама да се определи къде ще се позиционира и какви ценности ще отстоява.

- Но тук стремежът, изглежда, е да се обхванат максимален брой избиратели, без ограничения – „ако може от всички да вземем гласове“.

- Това беше основна стратегия по време на предизборната кампания. Но това не може да продължи във времето. Вече се виждат обществени реакции. Част от хората, които са подкрепили формацията тактически на изборите, ще оттеглят подкрепата си, защото са недоволни от вземането на определен тип решения. Това неминуемо ще се случи. Не можеш да се опитваш да привличаш избиратели от целия политически спектър, особено в общество, което е силно поляризирано както по вътрешнополитически теми – като върховенство на правото, корупция и т.н. – така и по външнополитическите въпроси. Не може една амбивалентна позиция да бъде устойчива и печеливша във времето.