Близо 50 000 души протестират днес в Ерфурт срещу провеждането в града на партийния конгрес на крайнодясната „Алтернатива за Германия“.

Районът около панаирния център, където се провежда конгресът, бе отцепен от полицията в широк периметър. Въпреки това малко преди пристигането на съпредседателката на партията Алис Вайдел пред залата избухнаха безредици. Стигна се до побоища и сцени на преследване.

Делегатите бяха докарани тази сутрин с полицейски автобуси

За да избегнат протестиращите, полицията вкара членовете на партията в конгресната зала още в 4 часа тази сутрин.

По-късно активисти блокираха основни улици и кръстовища в града, но голямата част от делегатите вече бяха в залата. Блокирани бяха и федералният път B4 край Гисперслебен, и B7 край Фриенщед. Мястото и времето на партийния конгрес се смятат за силно символични. Той се провежда 100 години след конгреса на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP), състоял се на 3 и 4 юли 1926 година във Ваймар.

Около 9 часа сутринта приблизително 500 частично маскирани леви екстремисти напуснаха една от блокадите и започнаха да се придвижват по няколко улици, като по пътя си преобръщаха контейнери за отпадъци и използваха пиротехника и пиратки.

Специалните полицейски части успяха да спрат и обкръжат групата. При операцията бяха използвани полицейски палки и лютив спрей.

Конгресът се провежда в момент, в който според социологическите проучвания АзГ се намира в най-силната си политическа позиция досега. Особено големи са очакванията за изборите през септември в провинция Саксония-Анхалт, където партията има реален шанс не само да стане първа политическа сила, но дори да спечели абсолютно мнозинство.

В центъра на тази кампания е 35-годишният Улрих Зигмунд – новото лице на АзГ в Саксония-Анхалт. Той олицетворява различен стил на крайнодясната партия – усмихнат, достъпен и готов за снимки със симпатизантите. На неговите предизборни срещи желаещите за селфи са толкова много, че той прекарва повече от половин час в снимки и ръкостискания.

Въпреки по-мекото си публично поведение, политическата му програма е сред най-радикалните в партията. Самият Зигмунд обаче се стреми да успокоява избирателите.

„Никой не трябва да се страхува от „Алтернатива за Германия“. Ние просто искаме отново да има ясен ред и ясна структура“, заяви той по време на предизборна среща в Десау-Рослау.

Именно успехът на Зигмунд е една от причините ръководството на AзГ да иска тазгодишният конгрес да премине възможно най-спокойно. Партийните лидери се опасяват, че вътрешни конфликти могат да навредят на добрите изборни перспективи.

Затова дневният ред почти изцяло е посветен на вътрешнопартийни избори, а не на нова политическа програма. Настоящата програма  е от 2016 година, а изработването на нова е отложено за догодина.

Очаква се без сериозна съпротива за съпредседатели на партията отново да бъдат избрани Алис Вайдел и Тино Хрупала.

Двамата имат различен публичен образ. Вайдел е по-конфронтационна и остра, докато Хрупала е по-умерен в изказа. Но според политолози именно под тяхно ръководство партията постепенно се е радикализирала. От една страна те периодично се разграничават от най-крайните фигури, но от друга ги запазват в ръководството и влиянието им остава значително.

Най-яркият представител на това крило остава лидерът на AзГ в Тюрингия Бьорн Хьоке. Именно Ерфурт, неговата политическа крепост, е домакин на партийния конгрес. Хьоке продължава да определя дневния ред в партията, въпреки че никога не е бил депутат в Бундестага.

Неговият близък съратник, юристът Щефан Мьолер, се кандидатира за място във федералното ръководство. Самият Хьоке заявява, че така ще има влияние в националното ръководство, без самият той да участва пряко в работата му.

Друг спорен въпрос на конгреса е предложение за промяна на така наречения списък на несъвместимостите – документ, който определя с кои организации членове на AзГ нямат право да бъдат свързани.

Предложението предвижда предишното членство в крайнодясната „Идентичностно движение“ след определен период вече да не бъде основание за изключване от партията. В същото време се предлага партията „Зелените“ също да бъде включена в този списък.

Въпреки рекордните рейтинги AзГ все още остава политически изолирана. Останалите партии продължават да отказват коалиции с нея. Така, дори при силни изборни резултати, перспективите за участие във властта остават несигурни – освен ако партията не успее сама да спечели абсолютно мнозинство в някоя от източногерманските провинции. Именно това е голямата цел на AзГ на изборите през септември.