Съд в Беларус осъди журналиста Кирил Пазняк на три години и шест месеца затвор по обвинения в „дискредитиране на държавата“ и „създаване на екстремистка организация“. Освен това му е наложена глоба от около 8 500 долара, съобщава АП, по информация на Беларуската асоциация на журналистите. 

Пазняк - 49-годишен водещ на политическо предаване в YouTube - беше арестуван още през септември 2025 г. заради канала му „Платформа 375“. Той става популярен с организирането на политически дебати между поддръжници на дългогодишния президент Александър Лукашенко и беларуски опозиционери в изгнание. По-късно се преориентира към регионални новини и отразяване на политически и икономически теми.

Веднага след като е задържан, каналът е обявен за „екстремистка формация“ от държавата. Оттогава Пазняк е в ареста.

По информация на правозащитни организации и негови близки здравето му рязко се е влошило в затвора, вследствие на пневмония и COVID-19. По-късно е бил преместен в затворническа болница в тежко състояние.

“Екстремизъм” в Беларус

В Беларус това обвинение вече се разглежда като стандартна практика за заглушаване и инкриминиране на независими медии, онлайн канали и опозиционни платформи, които открито критикуват властта.

Според Центъра за човешки права „Вясна“ -  най-влиятелната правозащитна организация там - подобни обвинения се използват масово срещу журналисти и активисти, като правната формулировка позволява на властите да криминализират всяка от следните практики: управление или участие в независими медии; разпространение на критично съдържание към държавата; онлайн комуникация, свързана с опозиционни теми и др.

Присъдата на Пазняк се вписва в дългогодишната практика на ограничаване на свободата на словото в страната под управлението на Лукашенко. 

След протестите през 2020 г., които избухнала след провеждането на спорните президентски избори - Лукашенко тогава  ги спечели с над 80% избирателна подкрепа - властта засилиха допълнително натиска върху опозицията. 

Съвместен доклад на Центъра „Вясна“ и Беларуския хелзинкски комитет тогава посочи, че въпросните избори са били проведени в условията на “заплахи, терор, натиск и преследване“, и са били показателни за „дълбоката криза на човешките права“ в страната. 

По последни данни на „Вясна“ в страната остават стотици политически затворници, включително десетки журналисти. Международни наблюдатели и журналистически организации многократно предупреждават, че обвинения като „екстремизъм“ и „дискредитиране на държавата“ се използват като инструмент за политически контрол.

Наблюдава се промяна в модела на управление в Беларус: откритите репресии постепенно се заменят от по-скрити административни, финансови и правни механизми на натиск. Това отичита Центъра "Вясна" в доклад, публикуван на 1 юли. Много от съдебни актове вече не се публикуват официално и достъпът до информация за т.нар. „екстремистки“ дела е ограничен. Според авторите държавната съдебна статистика умишлено смесва политически и криминални случаи и така затруднява действителната оценката на мащаба на репресиите. 

До края на 2024 г. над 6 500 души са били осъдени по политически мотивирани обвинения, след което властите спират да публикуват подробна разбивка на данните.

В доклада се обръща специално внимание на разширената практика за използване на държавни списъци с „екстремисти“ и „терористи“: към май 2026 г. в тях фигурират над 6 600 души като „екстремисти“ и 717 като „терористи“, включително лица, които вече са излежали присъдите си или са били освободени по амнистия. 

Включването в тези списъци води до ограничения в работата, достъпа до банкови услуги и основни граждански права. А за да попаднеш в тях се оказва, че е достатъчно само да си направил дарение на някоя обявена за “екстремистка” инициатива.