• Не е вярно, че Постоянният арбитражен съд в Хага е постановил, че Крим е част от Русия, съобщава Factcheck.bg;

  • Делото, заведено от Украйна срещу Русия през 2016 г., се отнася до правата на крайбрежните държави в Черно море, Азовско море и Керченския проток;

  • С решението, оповестено на 15 юни, Арбитражният трибунал действително отхвърли значителна част от исковете на Украйна поради липса на компетентност;

  • На по-ранен етап от делото през 2020 г. Арбитражният трибунал постанови, че не може да разглежда искове, които изискват произнасяне за суверенитета над Крим;

  • Още тогава започват да се разпространяват внушения, според които решението потвърждава руските претенции над полуострова.

В средата на юни във Фейсбук започнаха да се разпространяват публикации, според които Арбитражният съд в Хага е „признал Крим за руски”. „Днес беше обявено окончателното решение по продължилото 10 години дело между Русия и Украйна. Усилията на Киев да оспори суверенитета на Русия над Крим и прилежащите води претърпяха крах”, се казва в една от тях. Авторът визира решението на Постоянния арбитражен съд, оповестен публично на 15 юни, относно правата на крайбрежните държави в Черно море, Азовско море и Керченския проток. Делото е заведено от Украйна срещу Русия през 2016 г.

Към момента на проверката една от публикациите има над 1600 харесвания, 122 коментара и 150 споделяния. 

В друга публикация по темата се допълва, че делото е завършило с „убедителна победа за Русия, а „многобройните искания на Украйна, която обвини Русия в нарушаване на десетки членове от Конвенцията на ООН по морско право, бяха отхвърлени”. Авторът посочва, че това е извод от изявление на Министерството на външните работи на Русия за делото. Публикацията е събрала над 1400 харесвания, 690 споделяния и 82 коментара. 

Двете публикации, както и други със сходно или напълно идентично съдържание, но с други автори, се разпространяват в групи, в които често се споделя проруско съдържание като „Приятели на В.В.Путин в България, Европа и света“, „Руска музика..Руско кино,Руска водка,Руски бит!“, „ГЕНЕРАЛ РУМЕН РАДЕВ – ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“, Brics.bg, „Война(в Украйна) WAR (in Ukraine )“ и др.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев твърди, че Русия е „победила Украйна“ в делото. „По същество за първи път международен съд призна суверенитета на страната ни в новите ѝ граници“, заяви Медведев в руската комуникационна платформа Max. 

Изказването на Медведев по темата, както и позицията на руското външно министерство, са широко цитирани в български медии. Коментарът на Медведев е публикуван в български медии като „Фокус”, Novini,bg, „Труд” и др. Част от изявлението на руското външно министерство може да бъде намерено в статии на „Гласове”, „Евроком” и др.

На 15 юни Постоянният арбитражен съд в Хага публично оповести решението по делото, заведено от Украйна срещу Русия, относно правата на крайбрежните държави в Черно море, Азовско море и Керченския проток. Арбитражният съд е издал решението по-рано – на 22 април 2026 г. Съгласно процедура преди публикуването на решението страните са имали 21 дни, за да обмислят дали някоя част от решението следва да бъде обозначена като съдържаща „поверителна информация“.

Делото е заведено през 2016 г., след като Москва започна изграждането на 19-километровия Кримски мост. Той свързва Русия с Кримския полуостров през Керченския проток. През 2014 г. Русия анексира полуостров Крим от Украйна. Европейският съюз не признава и продължава да осъжда незаконното анексиране на Крим като нарушение на международното право.

Арбитражът отхвърля значителна част от исковете на Украйна срещу Русия поради липса на компетентност, но не се произнася в полза на руската страна. 

Factcheck.bg се обърна за коментар към Димитър Гочев, асистент по международно публично право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Съдът не е постановил, че Крим е руски

Твърдението, че съдът за първи път е признал „суверенитета на Русия в новите ѝ граници” е невярно. Още през 2020 г. в решението относно юрисдикцията Арбитражният трибунал постанови, че не може да разглежда искове, които изискват произнасяне за суверенитета над Крим. Тогава започват да се разпространяват внушения, че това означава отхвърляне на украинската позиция и признание на съда, че Крим е руски. 

Димитър Гочев отбелязва, че най-важното за настоящото решение е, че арбитражът действа при ограничена компетентност.

„Това произтича от факта, че в международното право един съд е компетентен (има юрисдикция) само доколкото държавите са се съгласили за това. В случая спорът е по Конвенцията на ООН по морско право, подписана през 1982 г. в Монтего Бей, Ямайка (Конвенцията). Това е първото ограничение на компетентността на арбитража – той може да решава само въпроси относно прилагането и тълкуването на Конвенцията”, коментира Гочев.

Допълва, че Конвенцията позволява всяка държава да подаде декларация, с която допълнително да се ограничи юрисдикцията на бъдещи арбитражи. По думите му Русия се ползва от декларацията на Съветския съюз, подадена още през 1982 г., съгласно която един такъв арбитраж не би имал компетентност по въпроси за делимитация на морски граници, по спорове относно военни действия, както и по спорове относно исторически заливи. 

„Когато Украйна подаде иска си през 2016 г. Русия отговори с възражение относно юрисдикцията – т.е. Русия се позова на декларацията си от 1982 г. (и на някои разпоредби на Конвенцията), за да аргументира, че арбитражът изобщо няма правомощието да разглежда спора между двете страни. В такива случаи се прави т.нар. бифуркация на производството, при което – преди арбитражът да реши спора по същество (т.е. кой по какъв начин е нарушил международното право) – арбитражът изслушва страните, за да реши дали има компетентност и по кои въпроси. Това се нарича „юрисдикционна фаза“ на производството. Юрисдикционната фаза завърши през 2020 г. и тогава арбитражът прие много от аргументите на Руската федерация, произтичащи от декларацията на Съветския съюз от 1982 г.”, подчертава Димитър Гочев.

По думите му най-съществената част от решението относно юрисдикцията от 2020 г. е, че арбитражът няма правомощието да се произнася по въпроси, свързани със суверенитета върху Крим.

„Така арбитражът отказа да се произнесе по въпроса дали Украйна е „брегова държава“ съгласно Конвенцията от 1982 г. известна част от исковете на Украйна се основаваха на аргумента, че руската федерация е нарушила правата на Украйна като „брегова държава“ в Азовско море и Керч поради украинския суверенитет над Крим. Арбитражът изобщо не е е разглеждал тези аргументи – те попадат извън компетентността му”. 

„Така че със сигурност може да се каже, че в нито един момент арбитражът не се е произнасял относно суверенитета над Крим, Донецк или другите окупирани територии – тези въпроси са извън неговата компетентност”, коментира експертът.

Трибуналът отхвърля част от исковете на Украйна за Керченския проток

Министерството на външните работи на Русия определи решението на арбитража като „значително поражение за Украйна и Запада в „правната война“. Тезата на руската страна е, че тя е победителката в делото и че „многобройните искания от Украйна, която обвиняваше Русия в нарушаване на десетки членове от Конвенцията на ООН по морско право, са отхвърлени”. 

Димитър Гочев потвърждава, че арбитражът действително отхвърля няколко иска на Украйна относно препятстването на корабоплаването в Керченския проток и Азовско море, стъпващи на твърдения от украинската страна, че са нарушени разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право относно териториалното море, изключителната икономическа зона и международните проливи. 

Допълва, че трибуналът приема, че тези разпоредби не са приложими, защото Керч и Азовско море са всъщност общи вътрешни морски води между Украйна и Русия съгласно договор между двете страни от 2003 г. Съответно арбитражът приема, че разпоредбите, които Украйна твърди, че са нарушени, не са били приложими към Керч и Азовско море към 2016 г. Трибуналът приема, че Керч и Азовско море са общи вътрешни морски води на двете държави, т.е. отхвърля аргумента, че тези води са „вътрешно езеро“ на Русия, казва Димитър Гочев. Подчертава, че трибуналът приема, че няма компетентност да се произнесе относно нарушаване на договора от 2003 г., а правата на Украйна произтичат именно от този договор. 

Трибуналът също отхвърля иск на Украйна относно платформите за добив на въглеводородни ресурси в Азовско море поради ограничения в компетентността на трибунала. 

„В действителност стратегията на Русия по това дело беше да ограничава компетентността на трибунала, така че той да може да се произнесе само по много ограничени въпроси на международното публично право. По част от тези много ограничени въпроси трибуналът наистина отхвърля част от исковете на Украйна, но трибуналът по никакъв начин не приема, че Русия е „невинна“ – т.е. не изключва възмжността Русия да е нарушила правила на международното публично право, които са извън компетентността му”, обобщава експертът.

Проверено:

Не е вярно, че Постоянният арбитражен съд в Хага е постановил, че Крим е част от Русия. Делото, заведено от Украйна срещу Русия през 2016 г., се отнася до правата на крайбрежните държави в Черно море, Азовско море и Керченския проток. С решението, оповестено на 15 юни, съдът отхвърля значителна част от исковете на Украйна поради липса на компетентност. През 2020 г. в решението относно юрисдикцията Арбитражният трибунал постанови, че не може да разглежда искове, които изискват произнасяне за суверенитета над Крим. Още тогава започват да се разпространяват внушения, според които решението потвърждава руските позиции над Крим.