Сметната палата е предотвратила счетоводни грешки за 3,37 млрд. лева при финансовите одити на годишните финансови отчети (ГФО) на бюджетните организации за 2024 г., извършени през 2025 г. Това показвва обобщения доклад на контролната институция. 

Коригирани са 87% от всички установени счетоводни грешки в отчетите на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини. Общият размер на първоначално констатираните неточности възлиза на 3,86 млрд. лв.

През отчетния период Сметната палата е приела общо 337 одитни доклада. Проверени са всички централни държавни органи, а обхватът на одита при общините достига 98,74 процента от общия им бюджет, или близо 15,4 млрд. лв.

Отчетността се подобрява през последните три години

Докладът отчита устойчива тенденция към подобряване на финансовата отчетност в публичния сектор. За последните три години размерът на неправилните отчитания е намалял с 43% - от 6,8 млрд. лв. през 2022 г. до 4,55 млрд. лв. през 2023 г. и 3,86 млрд. лв. през 2024 г.

Положителна е и картината по отношение на одитните мнения. 

Това са официалните независими оценки на одиторите дали даден финансов отчет представя вярно и честно финансовото състояние на институцията и дали е изготвен съгласно приложимите счетоводни правила. Те могат да бъдат немодифицирани (чисти), когато не са установени съществени неточности, или модифицирани - при наличие на значителни грешки, пропуски или недостатъчно доказателства, които поставят под съмнение достоверността на отчета в различна степен.

Общо 82% от докладите завършват с немодифицирано мнение. 

От Сметната палата обаче подчертават, че високият дял на положителните оценки е постигнат и благодарение на навременното отстраняване на установените пропуски още по време на одитния процес.

Често срещани нарушения и системни проблеми

Въпреки отчетения напредък, анализът на данните за периода 2017-2023 г. разкрива трайни системни проблеми във финансовото управление на публичния сектор. Сред тях са недостатъчният административен капацитет, особено в по-малките общини, слабият вътрешен контрол, липсата на унифицирана електронна база данни за счетоводните записвания и честите промени в нормативната уредба.

Одиторите отбелязват, че най-висок дял на модифицирани мнения се наблюдава при общините с население под 100 хиляди души, което сочи затруднения при поддържането на качествена финансова отчетност.

Сред най-често срещаните нарушения в общините са неправилното начисляване на амортизации, неточното отчитане на общински имоти и активи, използването на данъчни оценки вместо справедлива стойност, както и грешки при класифицирането на капиталови разходи и инвестиции в търговски дружества.

При министерствата, ведомствата и държавните висши училища най-често се установяват неправилно класифициране на активи, пасиви, приходи и разходи, неправомерно отчитане на аванси като текущи разходи, грешки при управлението на средства по европейски програми и неточно осчетоводяване на поети ангажименти и гаранции.

Последствията?

Заради установени нарушения и несъответствия със законодателството Сметната палата е сезирала отговорните институции. Прокуратурата е уведомена за случаи в Министерството на културата и община Струмяни. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) ще извършва проверки в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на младежта и спорта, както и в три държавни висши училища и 38 общини.  Националната агенция за приходите (НАП) е уведомена за шест общини, а Комисията за противодействие на корупцията (КПК) - за община Якоруда.

Особено критични са констатациите относно нормативната рамка на публичното счетоводство. Според доклада България все още не разполага с утвърдени счетоводни стандарти за публичния сектор, въпреки изискванията на Закона за публичните финанси. Одиторите предупреждават, че това създава риск за качеството и съпоставимостта на финансовата информация в държавните институции.

Препоръки

Поради тази причина Сметната палата препоръчва ускорено приемане на национални счетоводни стандарти за публичния сектор, съобразени с Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (IPSAS) или с бъдещите Европейски счетоводни стандарти за публичния сектор (EPSAS). Институцията настоява и за ускорено внедряване на интегрирани финансово-информационни системи в държавната администрация и общините, които да ограничат риска от грешки и да подобрят контрола върху публичните средства.

Отчетените резултати показват, че финансовите одити продължават да играят ключова роля за подобряване на отчетността в публичния сектор. Въпреки положителната тенденция обаче, докладът ясно посочва, че редица структурни проблеми остават нерешени и изискват както нормативни промени, така и сериозни инвестиции в административния капацитет и контролните механизми.