„Културата като че ли влезе в процедура по свръхдефицит преди държавата да влезе в тази процедура. Опитвам се да направя шега с това, което предстои в страната ни“, открива Георги Любенов.
„Ако трябва да продължа шегата, тя винаги е била в свръхдефицит“, отвръща министърът на културата Евтим Милошев.
Така шеговито започна „Денят с Георги Любенов“ в неделя по БНТ.
Министърът беше поканен да коментира събитията от последната седмица, които породиха известно публично напрежение, вследствие на репортаж на обществената телевизия, след който се разнесе новината, че бюджетът за култура ще бъде съкратен с 10%, а библиотеки, театри и читалища ще бъдат принудени да свият разходите си.
Новината дойде на фона на пакета от фискални мерки, обявен от финансовия министър Гълъб Донев, който предвижда 10% съкращения в бюджетния сектор. Беше уточнено, че те няма да се отразят върху месечните възнаграждения на служителите, а ще се изразят в преструктуриране на държавната администрация и орязване на т.нар. кухи щатни бройки.
Както стана ясно, основната цел на тази реформа е ограничаването на публичните разходи и свиването на бюджетния дефицит до 3%. Ако това не бъде постигнато в рамките на следващите месеци, страната може да бъде изправена пред процедура по свръхдефицит на ниво Европейски съюз и потенциално да бъде финансово санкционирана, реши да ни плаши след посещение в Брюксел миналата седмица и премиерът Румен Радев.
В ефир Евтимов обобщи случая от миналата седмица като прибързана реакция на една „лъжлива новина“ и една „погрешна интерпретация“.
“Предстои административна реформа. Имаше специални указания от Министерството на финансите към всички министерства, не само към министерство на културата”, каза той пред БНТ.
В същия дух още в разгара на публичните дискусии Министерството на културата се принуди да публикува официална позиция, в която увери, че предвиденото свиване на разходите не засяга дейности, финансирани чрез делегирани бюджети - театри, опери, филхармонии, галерии, библиотеки, читалища и училища по изкуствата - а се отнася само до трайно незаетите щатни бройки извън тях.
Почти двойно повече видимост обаче придоби публикацията на председателя на Съюза на българските артисти (САБ) Христо Мутафчиев, който също побърза да прикани към спокойствие.
"Уважаеми колеги, не позволявайте на политическите и журналистическите спекулации да ви завладеят! (...) Нека не хабим енергия в борба с „вятърни мелници“ и фалшиви страхове”, написа той.
Всичко това идва да ни каже, че текуща реална заплаха за културния сектор няма и в действително става дума за неразумно преекспониране на административни мерки.
Така ли е обаче?
“Борба с вятърни мелници”
От години културният сектор в България функционира в условия на хронично недофинансиране, административно пренебрежение и липса на последователна политическа воля. В театри, музеи, библиотеки и читалища отдавна се говори за недостиг на средства и кадри. Възнагражденията в голяма част от държавните културни институции остават близки до минималната работна заплата, което затруднява задържането на специалисти и води до постоянен кадрови дефицит.
Материалната база на много от тях също е под всякаква критика. В Националната библиотека от години има нужда от ремонт заради течове и сериозна амортизация на сградата. Подобни проблеми съществуват и в други културни институции, където поддръжката често се извършва частично и на етапи, а не чрез цялостни решения.
По отношение на сценичните изкуства ситуацията се изостря периодично. Финансовата криза там ескалира в края на миналата година, когато множество институции се оказаха със сериозни финансови затруднения. Отделни театри дори заговориха за риск от фалит. През ноември миналата година забавени плащания, процедурни неуредици и липса на комуникация с Министерството на културата (МК) и Национален фонд „Култура“ (НФК) предизвикаха протестите на независимия културен сектор.
Системата за опазване на недвижимото културно наследство в България също е в криза. Още през юли миналата година на дискусия, организирана от ИКОМОС (Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места), архитекти, археолози, реставратори и изкуствоведи определиха състоянието на сектора като „катастрофално“ и обвиниха държавата в системно неглижиране. Тогава заявиха, че България се намира в една от най-тежките кризи в тази област след промените. Описаната от тях картина изглеждаше така: хронично недофинансиране, частични законодателни промени, практически разпад на системата за опазване на културното наследство.
В по-скорошен план проблеми възникаха и около Националния културен календар - официалния списък от културни събития, фестивали и чествания с национално и международно значение, който всяка година се координира и финансира от държавата. Няколко големи фестивала, включително софийския джаз фестивал „A to JazZ“, се оказаха в условия на неясно финансиране седмици преди планираното им провеждане. Националният фестивал на малките театрални форми във Враца и други събития във Варна и Шумен също предупредиха за сериозни затруднения заради забавени средства. Част от тях дори обмисляха да отложат програмите си. Макар включването в културния календар да е вид институционално признание, стана ясно, че то също не може да обезпечи навременно и устойчиво държавно финансиране.
Това са все свидетелства за един културен сектор, захвърлен в периферията на държавните приоритети.
Сега управляващите гарантират, че що се отнася до културата, допълнителни утежнения не се предвиждат.
“Само незаети щатни бройки”?
В интервю за БНР директорката на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева обясни пространно, че това не е съвсем така.
По точката с щатните бройки и делегираните бюджети тя уточни:
„За оставащите 5 месеца мерките следва да се приложат от всеки първостепенен разпоредител с бюджет. Това не се отнася само до незаети щатни бройки. Съобщението на Министерството на културата беше коректно в тази си част, в която разходите за оптимизация са включени към делегираните бюджети. Но не всички дейности в рамките на МК са на делегирани бюджети. Най-голямото перо на делегираните бюджети са сценичните институти, музеите, галериите и Българската национална филмотека. Всички останали програми обаче не са и подлежат на оптимизация.“
„Всички проектни субсидии не са делегирани дейности - в това число и фестивалите, и културният календар (…) Средствата за филмовата индустрия също не са делегирани дейности, а се отпускат на проектен принцип. (…) Особено критично е положението с Национален фонд „Култура“, където с малки субсидии частично се подпомага дейността на целия независим сектор.“
По нейни думи предвидената оптимизация би имала нищожен ефект спрямо общия обем на публичните финанси, който следва да се редуцира.
„В МК повече от половината финансиране е за делегирани дейности. Изискваната оптимизация ще бъде в рамките на няколко милиона, което е смешно с оглед на целта за бюджетен дефицит, равняващ се на милиарди.“
Според нея културата може съвсем спокойно да бъде оставена без съкращения.
“МК следва да каже на Министесрвото на финансите да извади пред скоби българската култура, като ясно обоснове защо не следва да се пести оттам.”
Извадените “пред скоби”
Извадени пред скоби все пак има. Стана ясно, че министерските указания съдържат изключения и извън обхвата на съкращенията попадат силовите ведомства и службите за сигурност. Това включва МВР, Министерството на отбраната (МО), ДАНС, НСО, разузнаването и затворите, както и сектори като здравеопазването и образованието. Изключението за сектор „Сигурност“ важи само за служителите по специалните закони - униформените полицаи, военните на терен, агентите. Ограничението ще се прилага за гражданските лица (назначените по Кодекса на труда) и общата държавна администрация в рамките на МВР и Министерството на отбраната.
Все още обаче няма яснота на какво се дължи това изключение, предвид факта че държавните силови структури са системите с най-голям ръст в разходите за заплати в последните години. Само МВР и Министерството на отбраната формират почти 50% от всички разходи за възнаграждения в държавния бюджет.
Анализи на администрацията показват, че на МВР се пада най-големият дял от т.нар. кухи щатове незаети бройки в държавата. От общо над 12 000 незаети бройки в цялата администрация, в МВР те са близо 4500.
България е и страната с най-много полицейски служители на глава от населението: по официални данни НСИ на всеки 100 000 души се падат между 421 и 451 полицейски служители. Това се равнява на приблизително един полицай на всеки 220-230 граждани и поставя страната на едно от челните места по наситеност с органи на реда в ЕС.
На този фон отделяме и най-висок дял от брутния си вътрешен продукт - 1,3% от БВП - за издръжка на полицията сред всички страни в ЕС, където средното ниво е 0,9%. За сметка на това, според анализ на Обсерватория по икономика на културата, публичните разходи за култура в България за 2025 г. възлизат на около 0,5% от БВП, което ни нарежда на последно място в ЕС.
Вижте още по темата:
