Според френската телевизия Бе Еф Ем, напрежението между Лондон и Вашингтон, породено от войната на САЩ и Израел срещу Иран, ускорява необявен, но видим завой на Обединеното кралство обратно към Европа.

Анализатори, цитирани от медията, отбелязват, че „специалните отношения“ между двете държави – формулирани още от Уинстън Чърчил – са подложени на най‑тежкото си изпитание от десетилетия. Причината е политическата несъвместимост между президента Доналд Тръмп и британския премиер Киър Стармър, който, като лидер на Лейбъристката партия, не споделя нито идеологията, нито подхода на американския държавен глава.

Бе Еф Ем подчертава, че войната в Иран само е задълбочила разрива. Стармър първоначално отказа американските военни да използват британска база в Индийския океан, а въпреки последвалото разрешение Тръмп публично го обвини, че е „чакал твърде дълго“. Във Великобритания споменът за Ирак през 2003 г. остава болезнен, а премиерът е под натиск да не въвлича страната в нов конфликт, който избирателите му не подкрепят.

На този фон Лондон се приближава към Европа с темпо, което Бе Еф Ем определя като „историческо“. Стармър никога не е бил привърженик на Брекзит, а проучвания показват, че мнозинството британци вече го смятат за грешка. Икономическите данни също са красноречиви: според американско изследване Брекзит е струвал между 6 и 8% от БВП на глава от населението. ЕС остава най‑големият търговски партньор на Великобритания, а в сферата на сигурността Лондон и Париж са единствените европейски сили с ядрени арсенали и автономни отбранителни способности.

Точно затова Франция и Великобритания днес съвместно председателстват международната инициатива за „възстановяване на свободата на корабоплаване“ в Ормузкия проток – мисия, която символично подчертава европейското лидерство в момент, когато САЩ остават извън стаята (текстът е писан, преди възловият морски път да бъде отворен - бел. ред.).

Според Бе Еф Ем Лондон вече се позиционира като „надежден партньор на ЕС“, а не като автоматичен съюзник на Вашингтон. И макар „специалната връзка“ да не изчезва, тя вече не е единственият компас на британската външна политика.