Средно по около 770 избиратели се падат на една изборна секция в София. На този фон 45-а секция в 24-и МИР изглежда като статистическа аномалия - по списък там фигурират 97 371 души, разказва "Дневник".

Секцията е в район "Средец", а избирателният списък е толкова обемен, че не може да бъде поставен по обичайния начин. Вместо това той се съхранява в кашони, защото дължината му надхвърля 500 метра. На видно място се поставят само първият и последният лист, обяснили от районната администрация.

Всички тези избиратели са с постоянен адрес на ул. "Леге" 6 - адресът на администрацията на район "Средец". В същата сграда ще бъде разположена и самата 45-а секция за вота на 19 април.

По данни от последните парламентарни избори през октомври 2024 г. в тази секция са гласували едва около 500 души. На местния вот през 2023 г. активността е била още по-ниска.

От район "Средец" обясняват, че става дума за български граждани със служебна адресна регистрация. Те реално не живеят в България и не разполагат с недвижим имот в страната, на който да бъдат записани по постоянен адрес. Затова се вписват на т.нар. служебен адрес, както изисква Законът за гражданската регистрация.

Общият брой на записаните на ул. "Леге" 6 е още по-голям - 115 554 души, като част от тях са непълнолетни и нямат право на глас. Всички са български граждани с двойно гражданство - македонско, израелско, турско и други. Те са придобили законно българско гражданство, но живеят трайно в чужбина.

Председателят на 24 РИК Петър Георгиев коментира, че макар броят на тези избиратели да е близо 100 хиляди, на практика повечето не гласуват. На въпрос какво би се случило, ако този път решат да отидат до урните, отговорът му е лаконичен: "Досега не се е случвало".

Темата поставя и въпроса за евентуално двойно гласуване. След изборите почти всички записани в тази секция би трябвало да останат в графата "негласували". Част от тях обаче имат право да участват и във вота в другата държава, на която са граждани.

Зам.-председателят на ЦИК Росица Матева посочва, че подобна практика със служебни адреси има и на други места в страната. По думите ѝ в Благоевградско има три такива секции, като в с. Бело поле са записани около 12 хиляди души, а в с. Логодаж - между 5 и 6 хиляди.

"Всъщност тези избиратели никога не гласуват. Ние в ЦИК получихме писмо от кмета на софийския район "Средец" Трайчо Трайков, преди да стане служебен министър, да не бъдат осигурявани 100 хил. бюлетини, защото обичайно от 97 хиляди избиратели гласуват 500-600 души", казва Матева.

Тя уточнява, че когато човек е подал заявление за гласуване извън страната, той се изключва от избирателните списъци в България и се включва в списъците зад граница. За тези избори така са извадени 57 хиляди души.

По думите на Матева след всеки вот се правят проверки и ако се установи, че някой е гласувал и в страната, и в чужбина, документите се изпращат на прокуратурата. Санкции е имало, но случаите са малко.

Тя посочва и друг проблем - понякога някой се подписва вместо избирател, за когото се знае, че е извън България. В такива случаи се правят графологични експертизи, но често не може да бъде установено кой е поставил подписа. Затова и немалка част от преписките се прекратяват. Видеонаблюдението също не помага особено, защото се прилага само при броенето на бюлетините.