Европейската комисия подготвя мерки за ограничаване на високите цени на енергията, които в момента оказват силен натиск върху домакинствата и бизнеса в ЕС.

Това заяви председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен пред евродепутатите в Страсбург. Тя говори на дебат, посветен на предстоящата среща на върха на ЕС и ситуацията в Близкия изток.

В сметките за енергия самата цена на енергийния ресурс формира над 56% от крайната цена, докато мрежовите такси са около 18%, данъците и таксите - 15%, а разходите за въглеродни емисии - средно около 11%, посочи Фон дер Лайен.

В отговор Брюксел разглежда различни варианти за намаляване на разходите. Сред обсъжданите мерки са по-широко използване на дългосрочни договори за покупка на електроенергия, договори за разлика, възможности за държавна помощ, както и варианти за субсидиране или ограничаване на цената на газа.

„През последните години ЕС успя значително да намали зависимостта си от руски изкопаеми горива чрез диверсификация на доставките. Това обаче не означава, че Европа е защитена от сътресения на световните пазари. Докато значителна част от изкопаемите горива продължават да се внасят от нестабилни региони, европейската икономика остава уязвима към ценови шокове“, предупреди Урсула фон дер Лайен.

И изтъкна, че последиците вече се усещат. След началото на конфликта в Близкия изток цените на газа са се повишили с 50%, а тези на петрола – с 27%. Само за десет дни това е довело до допълнителни разходи от около 3 милиарда евро за внос на изкопаеми горива, платени от европейските данъкоплатци.

Конфликтът е свързан със събитията в Иран, където режимът на аятолах Али Хаменей десетилетия наред управлява чрез репресии и насилие, категорична бе председателката на ЕК. Режимът в Техеран също така е обвиняван и че е подкрепял терористична дейност в региона и извън него, както и че е оказвал помощ на Русия във войната ѝ срещу Украйна.

Европа трябва да бъде подготвена за последиците от конфликта в региона и да защити своите граждани. Същевременно ЕС заявява подкрепа за стремежа на иранския народ към свобода, достойнство и правото сам да определя бъдещето си.

В същото време собствените енергийни източници на Европа - възобновяемите и ядрената енергия – не са поскъпнали. Именно затова Брюксел настоява да се следва дългосрочната стратегия за увеличаване на местното производство на енергия, вместо връщане към зависимост от руски ресурси, което според Комисията би направило Европа по-уязвима и по-слаба.

Фон дер Лайен изтъкна, че заради настоящата криза има хора, които настояват ЕС да се върне към руските изкопаеми горива. Това обаче би било стратегическа грешка-

Председателката на ЕК посочи и структурни проблеми в енергийната система. Само през миналата година в ЕС са инсталирани над 80 гигавата нови възобновяеми мощности, което е рекордно количество. Въпреки това обаче значително повече произведена зелена енергия не може да бъде включена в електропреносните мрежи, което показва необходимостта от по-ефективни и модернизирани мрежи.

Важни са и различията в националната данъчна политика. В някои държави членки данъкът върху електроенергията е нулев, докато в други надхвърля 16%, което също влияе върху крайната цена за потребителите.

Отделно ЕК подчертава ролята на Системата за търговия с емисии (СТЕ), която е довела до значително по-ниско потребление на газ. Без нея според изчисленията Европа би използвала с около 100 милиарда кубически метра повече газ, което би увеличило зависимостта и уязвимостта на континента.

Успоредно с мерките в енергетиката се подготвя и законодателна пътна карта „Една Европа, един пазар“, която трябва да очертае ключови законодателни инициативи до края на 2027 г. Тя ще обхване теми като енергетика, инвестиции, изкуствен интелект и условията на труд, като целта е институциите на ЕС да се ангажират със конкретни срокове за изпълнение.

Същевременно редица евродепутати изразиха подкрепа за народа на Иран срещу режима на аятоласите, но и заклеймиха действията на американския президент Доналд Тръмп като нарушение на международното право. Те се опасяват как войната ще се отрази на Европа.

„Кризата в Иран не започна на 28 февруари а много по-рано, когато този жесток и потиснически режим реши да убива народа си“, заяви видерландецът Йерун Ленарс от Европейската народна партия (ЕНП).

Той припомни, че са правени дипломатически опити за решаването на много въпроси с Иран:

„Подписахме ядреното споразумение, но режимът продължи да изгражда ракетни мощности, които да достигат до Атина, Букурещ и София. Наложихме санкции, след като Иран продължи да спонсорира тероризма и да дестабилизира региона. Ядрената заплаха остава и Иран доставя оръжия на Русия, които тя използва, за да напада Украйна. Така че нека бъдем откровени - светът ще бъде по-добро място без този режим. И може би за първи път от десетилетия има реална възможност за промяна.“

„Така ще се върнем към правото на джунглата, - каза от своя страна испанката Ираче Гарсия – лидер на групата на социалистите. - Тръмп организира пиршеството, а европейските граждани плащат сметката“, отбеляза тя и допълни, че има риск от миграционна криза.

Същото смята и председателката на либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ) Валери Айе. Тя изтъкна, че всички искат режимът на аятоласите да изчезне, но той си е на мястото и дава отпор.

„САЩ ще спрат бомбардировките си и тогава върху нас ще падне основната тежест на дипломатическата работа. Това стана миналата година след 12-дневната война. Отказвам да бъда техен подизпълнител. Казвам го ясно - Европа трябва да направи така, че да бъде зачитана“, категорична бе Айе.

-----

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".