Трябва или не трябва българският президент Росен Плевнелиев да отиде на Червения площад в Москва за парада на 9 май?
Това е един от въпросите, които силно вълнуват обществото в навечерието на 70-годишнината от края на Втората световна война.
Въпросът придоби особена острота, когато стана ясно, че чешкият президент Милош Земан има намерение да отиде в Москва. Намерението на Земан придоби особен блясък в контекста на коментарите на американския посланик в Прага Андрю Шапиро. Той заяви пред чешка телевизия, че присъствието на Земан като единствения държавен лидер от ЕС на тържествата в Русия би било недалновидно. На което пък чехът отвърна, че едва ли чешкият посланик във Вашингтон ще си позволи да дава акъл на американския президент,
Нека оставим настрана международното положение и въпросът доколко присъствието на лидери от ЕС в Москва ще легитимира режима на Владимир Путин в Русия и неговите действия в Украйна. Честването на 9 май 1945 г. от страните в Източна Европа е много деликатна тема по принцип. Защото за тази част от континента тази дата не се изчерпва с победата над фашизма. А и с последвалото налагане на съветския тоталитаризъм, не много по-различен от хитлеристкия фашизъм, продължило няколко десетилетия.
Специално за България въпросът е още по-деликатен. В края на Втората световна война, въпреки участието си в нейната заключителна фаза, страната е третирана като победена държава. Според мирния договор от 1947 г. армията на България е сведена до 65 хил. души. Страната трябва да плати 45 млн. долара репарации на Гърция и 25 млн. долара репарации на Югославия. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945-1946 г. Според изчисления тази сума е по-голяма дори от репарациите от Ньойския договор, с който за нас завършва Първата световна война и който и до днес се смята за може би най-голямата национална трагедия.
България запазва Южна Добруджа, която си е възвърнала през 1940 г. Доколко обаче това е станало заради краткото й участие във войната срещу Германия е спорно, защото Южна Добруджа е придобита преди влизането ни във войната на страната на Хитлер.
Накратко: на 9 май 1945 г. България е победена страна, която освен това се е освободила от фашизма на много тежка цена - окупация от СССР. Какво точно трябва да празнуваме ние, българите, по повод тази дата не е много ясно.
Онези, които настояват да имаме представител на парада на Червения площад често изтъкват, че трябва да гледаме първо своя си интерес и след това този на ЕС и НАТО. Точно тесният ни национален интерес обаче повелява да честваме 9 май 1945 г. само и единствено със свеждане на глави. И с надеждата, че сме научили поредния горчив историчеки урок, преподаден ни на тази дата.
За България, а може би и за Европа като цяло, е далеч по-подходящо да се чества датата 9 май 1950 г. На тази дата, 5 години след края на Втората световна война френският министър на външните работи Робер Шуман произнася "Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.
Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, тази общност е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз. Основната цел на този съюз е да предоврати нова световна война и поне засега тази цел е изпълнена.
За да избегнат нова война европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, „не само немислима, но и практически невъзможна“, както се казва в декларацията.
Честването на началото на ЕС в много по-голяма степен е подходящ и обединяващ повод за всички европейски държави. И особено за такива като България, които към 9 май 1945 г. са били победени и окупирани. Ако настоящото напрежение около честванията на 9 май в Москва доведе до преосмисляне на тази дата в европейски контекст, това би било добър изход.
Коментари
Питанка
Кирил
Gogo
Кирил
88
ужас
Gogo
88
0101
Кирил
не били компютри а...
!
88
проблема на БГ
Николай Петров
Моника Стрънишчева
независим
Петров
Петър Влахов
Независим
Николов
Charley
Николов иде! Бегайте!
Черноморски
Независим
88
Бате Влади
ак47
ак47
ак47
Стелт
някои тук си пишат имената-къде едно,
Николай
САШО
попитайте
l.obretenov
владимиров
l.obretenov
Николов
Георги Кожухаров
Независим
мда
l.obretenov
durutti
Che
SIMI4
гяур
Не се отпускайте!
Дан
тралала
хаха
Патриот
SIMI4
анти-герб
l.obretenov
Сашо
l.obretenov
О.З.
ак47
l.obretenov
Българин