Санае Такаичи постигна историческа победа на свиканите от самата нея предсрочни избори. Управляващата Либерално-демократическа партия (ЛДП) спечели над две трети от местата в долната камара на японския парламент (315 от 465) - постижение, с което нито една група не може да се похвали от Втората световна война насам.

Заслуга за успеха може да търсим преди всичко у самата Такаичи. На предишните избори през октомври 2024 г. ЛДП получи едва 198 места в Камарата на представителите (вторият най-лош резултат в историята на 70-годишната партия). Това бе логичният резултат след поредицата скандали, които разтърсиха партията през последните години:

  • ЛДП бе уличена в мрачно обвързване с "Обединителната църква" (сектата на Мун), поставено на дневен ред след убийството на бившия премиер Шиндзо Абе през 2022 г.¹ 
  • През 2023 и 2024 г. четирима министри си подадоха оставките, а срещу десет представители на ЛДП бяха подвигнати обвинения за системно укриване на партийни средства и фалшифициране на финансови отчети². 
  • Обещаният от бившия премиер Шигеру Ишиба "чист рестарт" така и не се състоя. Седмици преди изборите през октомври 2024 г. той хвърли ЛДП в хаос, след като назначи в кабинета си лоялисти от "старата гвардия", изолирайки лагера на популярната консерваторка... Санае Такаичи³. 

Капсулирането на премиерката обаче се оказа най-голямата стратегическа грешка на партийната върхушка. То я превърна в легитимен антипод на корумпираното статукво, когато дойде нейният ред да поеме властта през октомври 2025 г. Тя спечели уважението на по-възрастните японци с икономическата си програма ("Сананомика"), заменяща плахите подходи на предшествалите я Кишида и Ишиба с дръзки държавни инвестиции в изкуствения интелект и полупроводниците - пътна карта за излизане от продължаващата вече три десетилетия стагнация. Бившата телевизионна водеща направи национализма "готин" за традиционно ненадеждните най-млади избиратели (според проучване от 20 и 21 декември тя е харесвана от над 92% от избирателите между 18 и 29-годишна възраст).

Управлението й не преминава без изпитания - преди четири месеца Китай де факто обяви "студена война" на Токио. Но вместо да се пречупи, консерваторката изгря като Желязната лейди на Изтока - безкомпромисен лидер, готов не само да прочисти собствения си дом от останките на една провалена политическа епоха, но и да се опълчи на хегемон с имперски ламтежи.

Да, когато Си Цзинпин реши да превърне Санае Такаичи в своя мишена, той вероятно не осъзнаваше в какво се забърква.

Трънливият Тайван

В реч пред японския парламент на 7 ноември 2025 г. Такаичи допусна, че атака срещу Тайван би могла да се превърне в "ситуация, застрашаваща оцеляването" на Япония, което би позволило на страната да упражни правото си на колективна самозащита⁴. 

Министър-председателката засегна особено чувствителна тема за КНР. От основаването си през 1949 г. комунистическата страна възприема Тайван като предизвикателство пред своя суверенитет. Си не изключва употребата на сила за постигане на "повторно обединение" и постави 2027 г. като краен срок, в който Народоосвободителната армия да достигне пълна бойна готовност за евентуална инвазия (възможно е последната чистка в Китай да е свързана с провала на тази цел). Всяко директно оспорване на правото на КНР над Тайван рискува да си на влече гнева на Пекин.

Тайванският въпрос придобива особено болезнен нюанс, когато предизвикателството идва именно от Япония. Островът е откъснат от тялото на последната китайска династия Цин през 1895 г., превръщайки се в първия голям военен трофей на изгряващия японски империализъм. Травмата се задълбочава през Втората световна война (ВСВ), когато хиляди тайванци се сражават в редиците на японската армия, включително в окупирана Манджурия - травмираща епоха за китайците, които и до днес смятат, че Япония не се е покаяла за своите безчинства.  

След ВСВ Токио оттегля претенциите си от острова, отказва да поддържа армия и обявява стратегическа амбвивалентност по Тайванския въпрос. Изявлението на Такаичи може да бъде цинично възприето като явно отхвърляне и на трите ангажимента⁵. Си Цзинпин, който израства с историите на баща си от войната срещу японците, може би приема по-лично коментара на японската премиерка.

Възможно е и да е разгледал ситуацията прагматично - Китай разполага с ресурсите да притисне Япония и да покаже на Тайван, че е сам. Така ли е обаче?

"Отстъпката" на Такаичи

В дипломатически план КНР премина към открита конфронтация - външното министерство привика японския посланик Кенджи Канасуги за "тържествен протест", а генералният консул в Осака предупреи Такаичи, че "мръсната й шия" може да бъде отсечена. Пекин официално изпрати писма и до ООН, в които обвини Япония в опит за едностранна промяна на международния ред. 

В икономически аспект КНР наложи пълна забрана върху вноса на японски морски дарове. Тази мярка бе подкрепена от "неофициална" туристическа блокада - издадени бяха препоръки да се избягват пътувания към Япония, които доведоха до масово анулиране на екскурзии и сериозни загуби за японския сектор за услуги.

Военният отговор бе най-красноречив - Народноосвободителната армия инициира серия от мащабни учения в Тайванския пролив и Източнокитайско море, които за първи път бяха публично дефинирани като подготовка за "възпиране на външна военна намеса". Чрез координирани полети на изтребители и засилено военноморско присъствие около островите Окинава, Пекин даде ясно да се разбере, че всяко практическо действие на Токио в подкрепа на Тайван ще бъде посрещнато с военен отговор.

Единствената "отстъпка" на Такаичи бе направена на 8 ноември. Тя изрази искрено учудване от острата реакция на Пекин и се ангажира повече да не коментира сценарий, при който Китай би атакувал Тайван. С това си привидно оттегляне Такаичи отне на Си възможността да я обвинява в умишлена провокация, като вместо това КНР се превърна в агресор в очите на широката японска общественост. "Отстъпката" бе фитилът, който възпламени японския национализъм: тя предостави на Такаичи моралното право да каже на избирателите си:

"Опитах с дипломацията - не става. Дайте ми мнозинство за нещо повече".   

Тежкия урок за Си

Четири месеца след избухването на скандала китайският лидер получи "награда" за своето упорство. Убедителната изборна победа на ЛДП означава, че икономическият шантаж не е сработил. Такаичи умело го представи като посегателство върху суверенитета на Япония, в резултат на което бизнесът не посмя да се разбунтува.

Ако премиерката беше предложила превъоръжаване в условия на регионално спокойствие, тя вероятно щеше да срещне "стена" от пацифисти. Но китайските военноморски учения в японски води предоставиха на "ястребите" в Токио картбланш за развитие на военните способности. Такаичи би могла да аргументира увеличаване на разходите за отбрана и като способ за съживяване на производствения сектор на Япония, който от десетилетия губи в битката с китайската промишленост. 

В стремежа си да изолира Такаичи, китайският президент превърна Желязната лейди на Изтока в глобален символ. Нейната съпротива вероятно вдъхновява други субекти на Индийско-Тихоокеанския регион - от Манила до Канбера - които са загрижени от агресивните действия на Китай в пространството.

За Си Цзинпин остава тежкият урок, че натискът не ражда само подчинение, а и лидери като Санае Такаичи.

---

¹ Оказа се, че сектата е осигурявала на депутатите сигурни гласове на изборите и безплатна работна ръка за предизборните им кампании. В замяна политиците участвали в събития на "Обединителната църква" и блокирали всякакви опити за разследването на дейността ѝ. Убиецът на Абе - Тецуя Ямагами - обяви пред съда, че майка му е предала на сектата всичките семейни средства, което пък провокирало брат му да се самоубие. 41-годишният ветеран от японските Военноморски сили обясни, че е атакувал бившия министър-председател заради приноса му в разпространението на религиозното течение в Япония и едва след като в продължение на 20 години се е провалял в опитите си да се добере до лидерката на "Обединителната църква" - Хак Джан Хан.

² Кризата се зароди от дългогодишната практика на политическите фракции в ЛДП (организирани групи в самата партия) да устройват грандиозни благотворителни вечери за набиране на средства. По закон всеки политик има лимит на средствата, които може да събере, и всичко над определена сума трябва да бъде официално декларирано. Разкритията обаче показаха, че фракциите, най-вече тази на покойния Шиндзо Абе, са налагали "квоти" за продажба на билети на своите членове. Когато даден депутат е продавал билети над своята "квота", фракцията му е връщала "излишъка" под формата на пари в брой, които никъде не са били записвани. Тези огромни суми, възлизащи на милиони долари, са били използвани от политиците за купуване на влияние, лични разходи или незаконно финансиране на предизборни кампании.

³ При управлението на Ишиба за първи път от 1995 г. ЛДП загуби мнозинството и в двете камари на японския парламент - през октомври 2024 г. в долната, а през май 2025 г. в горната.

⁴ Погрешно е да се смята, че Япония не може да развива отбранителните си способности заради чл. 9 от Конституцията, който й забранява да поддържа военни сили. На практика той бе обезсилен още през 2014 г. чрез законодателно тълкувание, което позволи на страната да упражнява правото си на колективна самозащита и да оказва военна подкрепа на своите съюзници.

⁵ Пекин вероятно бе вдигнал мерника на Такаичи много преди да стане премиерка - през април 2025 г. тя посети Тайпе, където се срещна с определяния от Пекин за "сепаратист" тайвански президент Уилям Лай. По време на визитата си бъдещата министър-председателка призова за сформирането на "квазисъюз за сигурност" между Япония и Тайван.