СИМОНА РУСЕВА

От 8 дни в Лозана текат усилени преговори на световната общност с Иран в търсене на решение на 12-годишния ядрен спор с Техеран. В тях от една страна участват петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН с право да налагат вето (САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай) плюс Германия по формулата 5 + 1. От другата страна е Иран.

И колко още време ще трае този словесен маратон?

Въпреки някои оптимистични сигнали резултат нямаше нито във втортик, нито в сряда. А днес? По план преговорите трябваше да приключат точно в полунощ на 31 март, вторник, с подписване на “Политическо рамково споразумение”. След това до края на юни т. г. експерти на всички преговарящи страни трябва да се споразумеят по техническите детайли, след което на 30 юни да се подпише международен договор за слагане край на ядрения спор с Техеран.

Крайната цел е да не се допусне Иран да разработва атомни оръжия, а да използва програмата си в тази област единствено за мирни цели – строеж на АЕЦ.

Защо не се спази първият срок по приемане на предварителното споразумение - 31 март?

Не било постигнато политическо съгласие, но пък имало значителен напредък, беше мъглявата аргументация на Вашингтон. “Докато има напредък, ние няма да прекратим внезапно преговорите”, заяви Джош Ърнест, говорител на президента Обама. САЩ щели да напуснат масата на преговорите, едва когато станело невъзможно да се направи и стъпка напред.

Това донякъде е логично. Такава позиция обаче налива вода във воденицата на върлите критици на Обама и на неговия външен министър Джон Кери – те щели да направят и невъзможното, само и само да постигнат споразумение с Иран. Че не може така, го демонстрираха външните министри на Китай, Русия и Франция, които често напускаха залата за преговори в Лозана.

Според републиканците в САЩ Обама е начертал червена линия, която сам е преминал. Те настояват за край на преговорите с Иран и налагане на нови санкции.

Говорителят на Обама Джош Ърнест все пак уточни: “Разговорите ни с Иран няма да са безгранични във времето.” Той обаче не посочи краен срок и така събуди подозрения, че Вашингтон няма план, а работи ден за ден.

Преговорите се протакат заради двоен проблем – тактически и по същество, смятат наблюдатели. Според тях тактическият проблем е следният: Иран цели да няма междинно споразумение, а да се сключи окончателен договор, какъвто е предвиден за края на юни. Американците и техните съюзници обаче настояват за надеждни политически гаранции от страна на Иран, които да залегнат още в рамковото споразумение. Това беше договорено между всички участници в преговорите преди тяхното начало.

Защо това е толкова важно за Обама? Защото само така той може да представи в Конгреса конкретни ангажименти от страна на Иран. Обама иска да докаже, че не се стреми на всяка цена към споразумение с Техеран, както го обвиняват критиците му, а че политиката му действително е насочена към пресичане на всякакви опити на ислямския режим в Иран да се сдобие д ядрено оръжие. 

Времето на Обама изтича. В средата на април приключва великденската ваканция. Ако дотогава в Лозана не се стигне до споразумение, републиканците, които имат мнозинство в Конгреса, могат да прокарат два закона – даване право на Конгреса единствено той да решава за всякакви споразумения с Иран. Такова право сега не съществува. 

Вторият законопроект се отнася до налагане на по-нататъшни и по-сурови санкции спрямо Техеран. Ако поне един от тези два закона бъде приет преди сключване на окончателно споразумение с Иран през юни, то тогава е напълно възможно Иран да напусне преговорите и да обвини САЩ за провала.

Естествено е, че Обама може да използва правото си на президент за налагане на вето на закони. Проблемът е, че и много от неговите демократи подкрепят въпросните два законопроекта на републиканците. Стигне ли се до мнозинство от две трети в Сената и в Камарата на представителите, което да подкрепи законите, то това би било удар срещу Обама. Негово последващо вето би загубило политическия си смисъл.

Сега времето за него е ограничено до средата на април.

Така стигнахме до втория проблем – споровете в Лозана по същество:

Кога и кои санкции спрямо Иран ще бъдат смекчени или отменени? При подписване на окончателно споразумение с Техеран САЩ възнамеряват да отменят санкциите постепенно. Ако, за разлика от миналото, Иран стриктно се придържа към поетите ангажименти, то санкциите ще паднат окончателно в близките няколко години. Иран настоява това да стане незабавно с подписването на споразумението.

Препъникамък са и ядрените изследвания на Иран, който иска да се снабди с модерни центрофуги за обогатяване на уран. Това обаче е опасност от създаване на атомна бомба. Ето защо преговарящете от шесторката искат да наложат ограничения на ядрената програма на Техеран – тя за бъде замразена за близките 10 до 15 години.

Преговорите продължиха цялата нощ срещу днешния четвъртък. В 6 ч отзарана беше дадена почивка от няколко часа. Френският външен министър Лоран Фабиюс призова Иран да положи по-големи усилия, за да се стигне до споразумение: “Ние сме само на метри от финала, но точно последните метри винаги са най-трудните.”

Ще сложи ли днешният ден край на 12-годишния ядрен спор с Иран или преговорите ще се провалят, още никой не може да каже.

А светът очаква с нетърпение новините от Швейцария, защото стигне ли се до споразумение цените на петрола ще паднат до 20 долара, тъй като ще паднат санкциите и ограниченията за производството му от Иран. И обратното.