Националният отбор по допинг хванат с щанги... Този лаф се появи из социалните мрежи в часовете след поредния допинг скандал в българския спорт - с хванатите с положителни проби 11 щангисти от мъжкия и женския национален отбор в подготовката преди европейското първенство в Тбилиси. В последните години спорт в България почти няма - включително и вдигане на тежести, но допинг продължава да има.

А родните щанги имат богата история със забранени субстанции, датираща от вече близо четири десетилетия. Чет нямат олимпиадите и световните първенства, покрай които гърмят скандалите с уличени в употреба на допинг.

Между всички тези случаи се набиват няколко общи белега. Винаги когато ни хванат има световна конспирация - по думите на шефове на федерацията и на треньори. Винаги някой ни е вдигнал мерника, понеже искаме да вземем много медали. Никога вината не е наша. Щангистите са взели "замърсен" препарат, виновен е производителят, доставчикът, има саботаж...

Няма начин доброволно да са приели забранената от правилника субстанция, тъй като тя е доста остаряла, никой вече не я използва. Да не са луди да го правят точно преди състезание?! И т.н. и т.н. Винаги слушаме тези евъргрийни... Международната федерация по вдигане на тежести (IWF) и допинг ченгетата обаче явно не им симпатизират.

Вижте най-шумните допинг скандали на щангистите. Тук подминаваме десетките единични случаи, спираме се на най-големите.

Олимпиада "Монреал 1976"

Отнета е титлата на Валентин Христов и сребърният медал на Благой Благоев - заради употреба на анаболен стероид. След години Христов разказва покъртителни неща в книгата си. Като например как между движенията изхвърляне и изтласкване с катетер му вливат урината на помощник треньора Слави Кеналов. А допинг се взема масово и постоянно.

Олимпиада "Сеул 1988"

С диуретик са хванати спечелилите златни медали Митко Гръблев и Ангел Генчев. Целият отбор е спрян от участие, което означава край на кариерата за големи имена като Асен Златев и Антонио Кръстев. Единствено допинга на Бен Джонсън засенчва българския в световното медийно пространство, тъй като е в доста по-атрактивен спорт, а канадецът бе знаменитост.

Години наред след този случай стратегът на родните щанги Иван Абаджиев твърди, че сме били мишена. Американците ни вдигнали мерника, както и на Бен Джонсън. Всичко било режисирано. Тогавашният шеф на международната федерация Готфрид Шьодел предупредил Абаджиев преди игрите, че не е в интерес на спорта една страна да доминира толкова отявлено. Трябвало леко да "свием знамената", в противен случай...

Друга легенда гласи, че СССР се е разправил с щангистите. Имало уговорка за равен брой титли, но Иван Абаджиев дал да е разбере, че ще я наруши. Самият треньор отрича такъв сценарий.

А "Сеул '98" е най-успешната олимпиада за България. Нашите вземат 35 медала, от които 10 златни, 12 сребърни и 13 бронзови. Това им отрежда седмо място в класирането по медали. Кой знае колко щяха да бъдат, ако не бяха спрени щангистите. Две от титлите все пак са на тежкоатлети - Севдалин Маринов и Борислав Гидиков, настоящият генерален секретар на федерацията.

Олимпиада "Сидни 2000"

България отново е топ тема в разгара на най-големия спортен форум. Наред е аферата "Ороцетам" - лекарство за оросяване на мозъка. В пробите на спечелилите златни медали Иван Иванов и Изабела Рифатова и на "бронзовия" Севдалин Минчев е открит диуретика фуросемид. Отличията им са отнети. По-късно Гълъбин Боевски, готвещ се самостоятелно и по различна методика от тази на Иван Абаджиев, става шампион, а Георги Марков е втори в същата категория.

Иван Абаджиев няколко дни не излиза от хотелската си стая. Федерацията по щанги и Българският олимпийски комитет (БОК) хвърлят вината върху производителя на ороцетама "Софарма" и завеждат дела. Аргументът е, че продуктът (тогава вече спрян от производство) бил замърсен с фуросемид. Съдебната сага продължава девет година. Накрая "Софарма" печели делото във Върховния касационен съд, осъжда БОК и БФ по щанги. Абаджиев е уволнен, а на негово място идва Пламен Аспарухов.

Световно първенство "Ванкувър 2003"

Странният случай с Гълъбин Боевски, Георги Марков и Златан Ванев. Тримата потенциални медалисти са спрени от участие, тъй като при допинг проверка преди първенството е установен абсолютно еднакъв състав на урината им. Което напрактика е невъзможно. Този път шефът на федерацията Антон Коджабашев тръби за световен заговор срещу България. Нашите категорично отричат вина, речени са да водят битка.

Във Ванкувър Коджабашев чупи в яда си стъклена масичка в хотела, докато разговаря с шефа на международната федерация Тамаш Аян. Родната централа и щангистите почват да водят дела срещу IWF, спреният до живот от спорта Боевски се жалва в Арбитражния спортен съд в Лозана. Наказанието му е намалено на 8 години.

Държавата тогава, в лицето на спортния министър Васил Иванов-Лучано, отново застава зад щангистите, както и шефът на БОК Иван Славков. В разразилата се война българите са заплашени от забрана за участие на игрите в Атина през 2004 г.

Олимпиада "Атина 2004"

Бронзовият медалист от "Сидни 2000" Алан Цагаев "гори" с анаболния стериод станозолол (същият като от пресния случай с 11-те уличени) малко преди игрите и това дава нови основания на Аян.

Все пак нашият отбор заминава за южната ни съседка, а починалият от инфаркт в събота Милен Добрев триумфира. Той е и последният олимпийски шампион на България в щангите.

Олимпиада "Пекин 2008"

11 щангисти от националния отбор (8 мъже и 3 жени) - колкото и сега, са хванати с архаичния (за кой ли път) анаболен стероид метандианон (бианабол) малко преди олимпиадата. Сред прегрешилите са Цагаев и Марков, които получават доживотни санкции. Този път китайците, в съюз с Тамаш Аян, направили завера срещу българския отбор. Някой сложил бианабол в храната...

Така в Пекин България е без представител в щангите. Федерацията ни е глобена с 500 000 долара (толкова се очаква да е санкцията и сега), които трябва да се платят, в противен случай следва забрана от участие в международни състезания.

А преди тежкоатлетите с допинг преди азиатските игри изгърмяха три наши лекоатлетки, колоездач, състезателка по стрелба...

Равносметката: на български щангисти са отнети седем медала (4 златни, 2 сребърни и 1 бронзов) на олимпиади заради допинг. Седмина пък не са се качили на подиума заради оттегляне на целия отбор.

20 март, 2015 г., преди европейското в Тбилиси

При внезапна допинг проверка в "Дианабад" 11 национали дават положителна "А" проба за анаболния стероид станозолол. Предстои отварянето на "Б" пробите, но шансът за различен резултат е нулев. Пак не сме виновни, тъй като кой луд ще дава стенозолол, който се чисти от организма поне 6 месеца след употреба.

Причината сега била в хранителната добавка "Трибулус", замърсена със станозолол. На прицел е фирмата "Трайбест фарма", а тя от години снабдява федерацията с подсилки. Шефът й Марио Маринов отхвърля вина. Той доставя продукти и на хърватския национален отбор, треньор на който е олимпийският шампион Николай Пешалов. Там няма проблеми.

България пак може да се окаже без щангисти на олимпиада - догодина в Рио де Жанейро. Чака се и нова глоба от 500 000 долара.

"Няма да платим тази глоба, нека си я плаща този, който е виновен", закани се спортният министър Красен Кралев. Дано спази обещанието, защото няма нужда българският данъкоплатец да се бърка в джоба заради допинг. Не отново.

"Ние нямаме нужда от такива медали", казва Кралев.

Тук няма как да не се съгласим с министъра. Той е първият висш спортен функционер, който изрича една истина, която всички би трябвало добре да знаем. Неговите предшественици винаги се застъпваха за щангистите.

Българският спорт има много по-големи проблеми от липсата на медали. Един от тях е все по-малкия интерес на подрастващите към спорта. Което май е следствие и от преследването на медали с всички средства. Практика, останала от соц времената.