Перфектна буря на нефтения хоризонт

                  САЩ имат два месеца да вдигнат забраната върху износа на петрол

                   Петър Томов
                   Наш кореспондент
        Тампа, Флорида -  До два месеца САЩ трябва да вдигнат забраната за инсо на нефт, която е в сила вече 40 години, смятат експерти от Уолстрийт. Ако това не се случи голяма част от американския петролен сектор буквално трябва да спусне кепенците и да изхвърли на улицата стотици хиляди работници. Световната цена на течното злато през второто тримесечие ще слезе до $35-$40 за барел, съобщава бизнес телевизията Си Ен Би Си. Нефтът за кратко време може да се спусне и под това равнище, предупреди Ферейдун Фешараки, председател на агенцията „ФАКТС глобал енерджи“. В интервю от Хонконг по време на годишната конференция на „Креди Сюис с инвеститори от Азия Фешараки посочи: „ В действителност няма дъно за цената на петрола. Дъното е стойността на нефта, добиван от шисти, която е около $25-$30. Цената може да падне до това ниво, но няма да се задържи дълго“.
       Поне 10 години течното злато ще се продава под $80 долара за барел, предрече Фешараки. Картината става още по-мрачна ако се финализира ядреното споразумение между САЩ и Иран. Двете страни водят интензивни преговори в Женева за ограничаване на програмата на Техеран за обогатяване на уран, в замяна на което може да бъдат вдигнати международните санкции срещу Иран. Пазарлъкът трябва да бъде постигнат до 31 март т.г., след което петрлът може да слезе с още $5 долара. „Като елемент от сделката Техеран може да повиши добива на нефт до равнището преди ембаргото, което е 1,2 милиона барела на ден. За около 3 до 6 месеца те ще увеличат помпането, което е лоша вест за пазарите“, посочи експертът.
      Сегашното наводняване на петролните пазари с излишъци се дължи най-вече на отказа на страните от ОПЕК да намалят добива си. Причината затова е, че държавите членки от организацията не искат да загубят своите дялове на пазара за енергоносители. Барел нефт, изпомпан в Саудитска Арабия струва около $3-$5, което означава, че дори преи цена $20 производителите имат печалби. Фешараки смята, че големият проблем, произтичащ от спада на цената на нефта ще е в САЩ. Той отхвърли вереоятността за бюджетни затруднения в държавите от Персийския залив, произтичащи от евтиния петрол. „Бюджетните проблеми в Близкия изток не са същите като в САЩ, Европа и Азия. Ако имат по-малко пари, там харчат по-малко, така че има голяма гъвкавост“, коментира Фешараки.
     В Северма Америка са налице първите признаци на паника в големите нефтени компании, които са принудени да уволняват работници. Фирмата „Хъски енерджи“, която разработва петролните пясъци в Канада по проекта „Сънрайз“, обяви, че ще закрие 1000 работни места в строителството. В разработката, в която участва и гиганта „Бритиш петролиъм“ са вложени $3,2 милиарда долара.  Преди това друга компания, „Сънкор“ също оряза с 1000 работните места, а „Роял Дъч Шел“ съобщи, че готви намаляване на заетите с 10 на сто. Канадската асоциация „Ойлуел дрилинг контрактърс“, която контролира активността в сектора през февруари обяви, че най-малко 23000 нефтодовници ще загубят работа от намаляването на броя на сондите. От началото на големия спад в цената през септември 2014 г в канадската провинция Албърта са били уволнени 13000 работници, сочи Статистическото бюро на Канада. Нефтената индустрия в Северна Америка не може да балансира разходите си вече повече от година, след като в началото на 2014 фирмите си блъскаха главите откъде да намерят милиарди за излизащите в пенсия висоско платени работници. 
     В САЩ шокът с рухналите цени на петрола засегна най-силно Хюстън считан за нефтената стлица на света. След орязването с една трета на добива и на разходите с 5 на сто до 2016 г., градът загуби 75000 работни места. По време на бума в помпането на течно злато Хюстън увеличаваше заетостта в сектора с по 100000 души годишно.
    Съединените щати имат два месеца да вдигнат забраната за износа на нефт, която е в сила вече 40 години, смятат експерти от Уолстрийт. Очаква се през юни да бъдат запълнени и последните гиганстки контейнери за складиране на петрол. В един от най-глемите складове за нефт в Къшинг, щата Оклахома лицата на държавните инспектори се окръглиха, когато установиха, че вместо очакваните 3,1 милиона барела ще трябва да се търси място на 10,5 милиона барела. Въпреки хлъзгането надолу нефтените полета в щата Северна Дакота продължават да бълват продукция. Очаква се върховият им добив да е през края на май – началото на юни т.г. В региона само в добивния район Бакен се помпат по 37000 барела на ден. Директорът на Управлението за минерални ресурси в щата Лин Хелмс не очаква забавяне в темповете на добив, дори при очакваното още по-драматично поевтиняване на суровината. Още през януари Бакен сключи фючърсни сделки за доставка на нефт при цена $31,4 за барел. За да облекчи финансовото им положение щатската управа в Северна Дакота може да даде данъчна ваканция от две години на нефтените кладенци, които сега плащат 6,5 на сто върху добива си. 
      Президентът Барак Обама и Конгресът на САЩ имат спешна задача да премахнат забраната върху износа, което може да разкрие от 394000 до 859000 нови работни места, сочи доклад на световния енергиен мозъчен тръст Ай Ейч Ес. Изследването, оазглавено: „Отприщване на веригата за доствки: Оценка на икономическия ефект от свободната петролна търговия на САЩ“.  Само около 10 на сто от назначенията ще бъдат в нефетния сектор, 60 на сто ще са в широката икономика. Те ще бъдат разкрити в индустриите, които са свързани с нефтодобива – производство на сондажно оборудване, автоцистерни, строителство, информационна технология и ж.п. Много работни места могат да бъдат разкрити в щатите Флорида, Вашингтон, Ню Йорк, Масачузетс и на други места.  Засега „за“ отмяна на забраната са  само няколко законодатели, сред които са сенаторката от Републиканската партия Лиса Маркоуски и конгресменът Джо Бартън. Колегите им се страхуват, че ако се освободи ескпортът на петрол, може да се очаква скок в цената на бензина и нафтата за отопление, което ще разгневи американските консуматори. От друга страна появата на големи количества нефт на международния пазар може напълно да торпилира световната му цена. Сегашната криза засегна вички страни, които добиват енергоносители. Според организацията „Суифт уърлдуйд ресорсиз“ досега в страни като Шотландия, Австралия и Бразилия са съкратени над 100000 работни места . В Австралия по-специално са били замразени няколко големи проекта за изграждане на станции за втечнен природен газ, в които участвали инженери от чужбина. 
     Най-силно пострадаха от спада на петролните цени  Русия и Венецуела. Руският бюджет губи по $2 милиарда от всеки изваден долар от цената. Москва обяви, че въпреки продължаващото обезценяване, няма намерение да намали добива на нефт. Прогнозите обаче сочат, че зависимостта от експорта на петрол и газ обрича икономиката на траен спад, като не се изключва рецесия по-късно през тази година. Към това бреме се добавят и западните санкции, наложени на Русия заради анексията на Крим и подкрепата на сепаратистите в Източна Украйна.  Във Венецуела нефтената криза доведе до 60 на сто инфлация, която отприщи сциални вълнения.
     Докато някои страдат от евтиния нефт, водещите икономики в Европа се възползват от обезценяването на горивата. Спадът от 10 на сто в цената на петрола допринесе за увеличаване на икономическия растеж с 0,1 на сто, сочи статистиката на Еврокомисията. 
     Индия, която внася около 75 на сто от енергоносителите, успя да намали бюджетния си дефицит.  Освен това правителството в Делхи обяви, че ще намали с $2,5 милиарда субсидирането на горивата ако стойността на петрола остане ниска.  
    Лошите новини около нефта изглежда не свършват. Забавяне в иконосмическия растеж на Китай доведе напоследък до намаляване на  вноса на енергоносители.