Вчера в Народното събрание се проведе един крайно объркан дебат. Поводът бе законопроект за промяна на Закона за защита от дискриминацията, който да добави, че признакът „пол“ включва и случаите на смяна на пола. Основната цел – да се спази директива на ЕС от 2006 г.

Предложението успешно минава одобрението на комисиите, макар и с много въздържали се. При представянето в пленарната зала обаче вкара някои депутати в ступор, а други – възмути искрено.

Темата по неясен начин отиде в спорове за третия пол, хермафродитизма, християнските ценности и прочие въпроси, които нямат нищо общо с предложението. Не е случайно, че днес гласуването бе отложено, докато народните представители се запознаят с концепцията.

За какво става въпрос всъщност? Според зам.-министърът на социалната политика Лазар Лазаров в България няма закон, който да предпазва транссексуалните. В определен смисъл той е прав – никъде не е уреден статутът или правата на българските граждани, решили да си сменят пола.

Депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев, който е председател на Комисията за вероизповеданията и правата на човека, която отхвърли предложението, обаче твърди обратното пред Клуб Z:

„Този вид дискриминация принципно е решен в България. Ако в някои европейски държави още не са решили този проблем със смяна на пола, и ако се извършва (смяната - б.р.), но не е законово, това е техен проблем. Така че едно допълнително акцентиране не смятам, че е нужно. Второ, нека ние покажем на Европа, че сме по-напред точно в този сектор на запазване на човешките права – защото при нас ясно е записано, че правата на всички граждани са еднакви, независимо от техните пол, принадлежност и така нататък.“

Велчев отбеляза още, че ако все пак европейската директива е задължителна и ще има санкции – за което иска да го убедят – промяната ще се направи. Иначе е излишна.

Допитахме се и до Слави Бинев от Патриотичния фронт, който още преди месец на комисия гласува „въздържал се“ и се изказа против предложението, но с друг довод – народопсихологията на българина.

"Какво означава – един човек, когато си сменя пола, ще се смята за нетолерантност, ако аз използвам мъжки род, ако той например е станал жена. Има големи щуротии“, обясни Бинев.

Всъщност, според българския закон, когато човек официално направи транссформацията от мъж към жена, например, вече е жена, и да говориш за нея с „той“ е най-малкото обидно.

"Аз мисля, че имаме прекалено много други сериозни проблеми, с които е заето моето съзнание. Аз лично като човек трудно го приемам това нещо, и смятам, че не е модел, който искам да го представям на своите деца, не бих искал това да е модел, който те да последват. Излишните внушения по този въпрос мен лично ме тормозят и ме тровят, защото така или иначе младите хора лесно могат да бъдат подмамени в посока, която аз не приемам.“

Транссексуалността е всъщност проблем със социално-половата идентичност на човек, която е особено натрапчива поради половата дисфория, състоянието, в което човек се чувства некомфортно от пола на тялото си. Също като хомосексуализма, никой не може да бъде „подмамен“ в това човешко състояние.

"Има хора, които природата ги е ощетила, има и такива, които сами се ощетяват“, дефинира Бинев собственото си разделение между транссексуални и интерсексуалните.

Всъщност и интерсексуалните (тези, които имат полови органи и на двата пола, а понякога са и генетично с хромозоми от двата пола), и транссексуалните имат човешко състояние, а не болест, която да бъде лекувана. Природата ги е ощетила в същия смисъл, в който са ощетени хората с огромни уши или чуплива коса.

"Непрестанното обясняване, че това е нормално, на мен лично ми звучи опасно, защото смятам, че младите хора трябва да бъдат запознати, че това не е нормално“, обобщи накрая позицията си депутатът от ПФ.

Подобни изявления не липсваха и по време на заседанието вчера. Депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров заяви:

"Ако днес от парламента излезе съобщението: „Народните представители се събраха и решиха, че когато хората си променят пола, трябва да ги предпазваме от дискриминация. Това им беше днешната работа”, атестацията за мисленето, морала и ценностите на това Народно събрание няма да бъде добра."

Той също така подчерта, че трябва да се пазят „традиционни християнски ценности“, които да предадем на децата си.

„Реформаторът“ Димитров явно проявява желание да промени и Конституцията. Според нея, както и Красимир Велчев изтъкна, всички български граждани са равни и трябва да бъдат защитени от дискриминация. Но ако парламентът реши да потвърди този факт – това няма да говори добре за морала и ценностите на НС?

Други две точки, които господин Димитров би трябвало да промени – в Конституцията не пише нито дума за „християнски“ ценности, а за „общочовешки“, и е изрично посочено, че религията е отделена от държавата, и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.

Какъв е статутът на транссексуалните в България?

Как един българин си сменя пола?

Лицето, което иска да извърши смяна на пола, минава през няколко стъпки извън обичайната терапия. То трябва да подаде молба в районния съд по постоянен адрес – но това често се оказва проблем, защото съдиите в малките градове се стряскат от подобни дела и бързо ги отхвърлят. Ползването на адвокат не е задължително, но съдът постановява да се извърши сексологическа и психиатрична молба от страна на експерти, която транссексуалният плаща сам. При наличието на достатъчно доказателства, че лицето се самоопределя като лице от друг пол, различен от биологичния му, съдът одобрява молбата.

След това следва смяна на личните документи и акта на раждане. В естеството си това е дело по Закона за гражданската регистрация.

Практиката варира, но стандартно няколко месеца преди делото трансссексуалният започва хормонална терапия в лека форма, под постоянно наблюдение на лекар. След одобрението терапията продължава, като лицето решава дали да извърши операция за смяна на пола. Понякога тя е вече направена, когато транссексуалният прави законовите постъпки да си смени пола – особено преди 2010 г., когато съдът е искал промяната да е настъпила.

А интерсексуалните?

А по обсъждания вчера закон за интерсексуалните, или хермафродитите – такива в България практически няма. Причината е, че типичен метод при установяване на подобна диагноза е родителите да решат какъв пол ще е детето им, и хирург да извърши нужното, за да наклони везните в едната или другата посока. Става дума за тежка операция на крехка възраст, като рядко има нужда от хормонална терапия. Обикновено родителите не са информирани предварително за негативните последствия.

По света тази практика се смята за изключително вредна, тъй като много от родените с различни полови белези, вкарани по този насилствен начин в един или друг калъп, имат транссексуални проблеми по-късно в живота си. Това се случва особено често при късно установяване на хермафродитизъм – след 10-годишна възраст.

Законово има възможност по Гражданскопроцесуалния кодекс да се правят корекции в актовете за раждане. Подобен случай в България обаче няма.

Третият пол?

Вчера депутатите споменаха и за т. нар. трети пол - който Германия въведе миналата година, първата държава в ЕС, която направи тази стъпка. В тази група влизат именно интерсексуалните, които не се идентифицират към никой от двата пола. Или редкия случай на транссексуален, който също не се идентифицира като мъж или жена, но иска да бъде признато непринадлежността му към тези два пола. 

Подобна идея в родните закони не съществува, именно поради липсата на възрастни интерсексуални. Дали е нужна е изцяло отделен дебат. 

Основният проблем на вчерашното заседание не беше в спора дали поправката е нужна или не - тя в действителност е просто потвърждаване на вече установени в най-висшия закон права. Основният проблем е в реакциите, репликите и демонстрацията на познание от страна на народните представители, и фактът, че повечето медии игнорираха дебата, или просто го обърнаха на майтап.