Конституционният съд отряза Върховния касационен съд в искането за тълкуване дали гражданските организации могат да си поставят политически цели. Делото беше прекратено с гласовете на 9 конституционни съдии, един е бил с особено мнение. Искането беше на Търговското отделение на ВКС за тълкуване на на чл. 12 (2) от  Конституцията, който гласи:

Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Съдиите искаха КС да изясни смисъла на понятията „политически цели и дейност, присъщи само на политически партии“. На първо място, във ВКС са убедени, че политическите цели и дейност са отделни основания за оценката на дадена организация. Дори да няма политическа дейност, тя може да има политически цели, да речем. 

На второ място ВКС изразяваше следното мнение: 

„Считаме, че това [„политически“] не са само цели и действия, свързани с участието в избори, т. е. насочени към участие в държавната власт... Считаме, че само на политически партии са присъщи такива цели и действия, които се отнасят до промени относно унитарния характер на държавата, териториалната цялост, единството на нацията, осъществяване на народния суверенитет, въпроси на ограничаване на държавния суверенитет.  Това са все елементи, които се отнасят до глобални, сублимни въпроси на политическия базис на държавата.“

ВКС искаше от КС да изброи тези политически „цели и действия“, които не могат да си поставят и да извършват граждански организации.

"Това тълкуване ще даде възможност на съдилищата да отказват регистрация, разпускат и наказват организации", коментира тогава юристът и политолог Даниел Смилов.

Според Търговската колегия на ВКС било възможно конституцията да дава монопол на партиите върху говоренето и действията по политически теми.

ВКС би забранил с този си подход всички партийни фондации, например, от типа на „Фридрих Еберт“, „Фридрих Науман“ и т. н. Те затова са партийни фондации, защото съдържателно се занимават с политика и партийни въпроси, без да имат право да участват в избори, кампании и т. н.  

Конституционният съд обаче определи искането на ВКС като недопустимо и прекрати производството.

"Конституционният съд се произнася по искане за тълкуване (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), когато трябва да бъде изяснено двусмислие или бъде отстранена неяснота на една или няколко конституционни норми, така че да се осигури непротиворечивото прилагане на съответната разпоредба. За това според практиката на Конституционния съд в искането трябва да бъдат изложени подробни съображения за необходимостта от тълкуване на конституционната разпоредба поради неяснота, неопределеност относно смисъла и съдържанието на атакуваната норма, да се посочи противоречиво или нееднакво прилагане на нормата, както и неблагоприятните и нежелателни последици при нейното приложение, да има ясно очертан правен спор и правен интерес (Определение № 4/2007 г. по к.д. № 9/2007 г., Определение от 30 април1998 г. по к.д. №14/1998 г., Определение № 9/1996 г. по к.д. №30/1996 г.).

Конституционният съд констатира, че в конкретния случай искането за тълкуване на чл. 12, ал. 2 от Конституцията не може да постигне нито една от тези цели. Вносителите на искането не са обосновали твърденията за неяснота на тази конституционна норма. Освен това те не са посочили породена от конкретния конституционен текст противоречива съдебна практика, която да не може да се преодолее чрез тълкувателното правомощие на Върховния касационен съд".

От ВКС са обосновали искането за тълкуване на чл. 12, ал.2 с необходимостта от  "от точно и еднакво прилагане на чл. 12, ал. 2 от Конституцията от страна на съдебните състави при регистрация на гражданските сдружения като организации с нестопанска цел". 

"В искането обаче не е посочена съществуваща противоречива практика на гражданските съдилища", контрират конституционните съдии.

КС отхвърля и следващия аргумент на Търговското отделение на ВКС. Оттам напомнят, че не могат да изискват от КС изпреварващо тълкуване.

"Не става ясно и съдържанието на аргумента в искането – необходимостта от „превантивно тълкуване” от страна на Конституционния съд, за да бъдат изпълнени политическите ангажименти на Република България пред Съвета на Европа", се казва в мотивите.

По третия въпрос на ВКС, който предполага произнасяне по това, могат ли гражданските сдружения по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Конституцията да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, свързана с промени в унитарния характер на държавата, промени, отнасящи се до териториалната цялост, единството на българската нация, осъществяването на народния суверенитет и ограничаване на държавния суверенитет.

Конституционният съд намира, че отговор на този въпрос се съдържа в чл. 2, ал. 1 и 2, според който „Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания. Териториалната цялост на Република България е неприкосновена”, и в чл. 44, ал. 2 от Конституцията, който посочва основанията, които са ограничители на свободата на сдружаване – „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.”

Като цяло КС обобщава, че не намира за необходимо да се произнася, когато не е налице неяснота или отсъства правен проблем, който трябва да бъде тълкуван.