В покрайнините на София блести новата писта за Формула 1. Русе и Свиленград са свързани от високоскоростен път, по който за няколко часа стигаме чак до Истанбул. Магистрала „Черно море“ вече е готова и задръстванията по българското крайбрежие са само спомен от миналото. 200 млн. катарски долари са превърнали само за две години земеделието в процъфтяващ отрасъл. В някое китно българско градче е изграден българо-катарски регионален център за деца със специални нужди – най-добрият наоколо.

Всяка добра идея получава лесно финансиране от българо-катарската компания за инвестиции. Тя е стабилна, защото най-новата банка у нас е собственост на емирството от Персийския залив. А някъде в покрайнините на Солун, леко вляво от митницата, се издига българо-гръцкият терминал за внос на втечнен газ, от който страната ни печели огромни суми, защото не само внася евтина суровина от Катар, но и продава на останалата Европа. По телевизията дават за кризата между Русия и Украйна, но на никого не му пука, защото България отдавна не зависи само от тръбата на „Газпром“.

Така изглежда светът според прессъобщенията на българските президенти, премиери и министри от последните десетина години насам. Никой не е пропуснал да посети Доха и никой не е пропуснал да се завърне с големи, понякога и огромни, новини.

Нещо против?

„Разбира се, аз като държавен глава нямам нищо против да купуваме газ от Катар. Чудя се само как да го докараме“, е казал днес президентът Росен Плевнелиев в Доха, цитиран от Дарик. То и аз нямам нищо против и по тази точка имаме пълно единодушие с държавния глава. Разминаваме се само в ролите си – дали имам или нямам нещо против, е само мой проблем (както и ваш, след като си причинявате този текст). Ролята на политиците обаче е да намират решенията, а когато има по-силни от тях пречки, да го назоват ясно.

Кратък поглед назад в годините обаче показва, че не само Плевнелиев няма нищо против да говори по този начин. Втечненият газ пътува към България още от времето на президента Георги Първанов, който посети Катар и през 2007 г. , и през 2008 г. На следващата година Емирът на арабската държава посети София и премиерът Станишев вече не само нямаше нищо против да внасяме втечнен газ от Катар, но и заговори за изграждането на съвместен терминал с Гърция, а от там си знаете – към цяла Европа. Към този план се присъедини и президентът Първанов. На следващата година икономическият министър Трайчо Трайков се захваща сериозно – терминалът вече е малка цел, създаваме смесена компания за инвестиции в различни проекти.

Две години по-късно Катар ще се окаже удобно място Трайчо Трайков да се раздели с министерския си пост – поне формално, заради провален българо-катарски бизнес форум. Неформално, заради плажа. Още по-неформално, заради нещо съвсем друго. Встрани от тази интрига обаче делегацията на премиера Бойко Борисов доуреди вноса на втечнен газ, но разгърна потенциала си още в едни 200 млн. долара, които Катар да депозира в БНБ и оттам тези пари да се влеят в българското земеделие. Наред с инвестиции в още няколко магистрали, тогава катарците бяха „обещали“ да купят и Централна баня в София, за да я превърнат в модерен СПА център.

И пак терминал

Служебното правителство беше на власт малко повече от два месеца, но това не попречи на вицепремиера Екатерина Захариева също да посети Катар – този път идеята бе регионалното министерство да предоставя на Qatar holding информация за проекти, а те да си избират какво да финансират. В началото на тази година икономическият министър Драгомир Стойнев отново посети Катар и терминалът за втечнен газ отново влезе в дневния ред. Даже се очакваше да подпишем и споразумение за доставки.

Дали нещо от всички тези "новини" е станало факт? Огледайте се и сами си отговорете.

През 2022 г. Катар ще бъде домакин на Световното първенство по футбол, а строителните материали – познайте откъде? Стойнев договори и това да изнасяме. Предложи им и да си купят банка в България. Вероятно за да си събират в нея парите от газа, който всеки момент тръгва. „Чудя се само как да го докараме“, каза днес президентът. Е, точно това е въпросът, както казваше героят на Тодор Колев в „Опасен чар“. Газ има, приятелство даже в повече, терминал още няма.

"Газ около нас има много, колкото и "Газпром“ да се опитва да забави нещата, скоро той няма да е единственият източник", каза преди дни Трайчо Трайков. При подобна политика може и да не се окаже прав.