Очакваният ръст на БВП у нас за тази година е 1,9 на сто.

Годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) ще спадне на 3,4% в сравнение с 8,6% през 2023 г.

Това показват данните за България от зимната икономическа прогноза на Европейската комисия. Те бяха огласени днес от комисаря по икономиката Паоло Джентилони.

Очакваният икономически растеж у нас за 2023 г. е 2 на сто, както бе прогнозирано през есента. Икономическата активност е била изправена пред по-слабо външно търсене, по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ натиск върху цените. Въпреки това частното потребление се е увеличило, особено през първата половина на 2023 г. Това е било подкрепено от по-силния пазар на труда, увеличеното доверие на потребителите, спада на инфлацията и силната кредитна дейност.

Износът на стоки значително се е звил, което е оказало влияние на обема на индустриалното производство и продажби. На фора на по-слабото външно търсене компаниите са намалили покупките отвън и за инвестирали значително по-малко в материалните запаси. Инвестициите също са били слаби през първата половина на годината. Същевременно компаниите са успели да запазят значително високо равнище на наемане на работа и да увеличат номиналните заплати, макар и по-умерено.

Очаква се реалният БВП да отбележи ръст от 1,9 на сто през тази година и от 2,5 процента през следващата. Това означава доста малки промени в сравнение с есенната прогноза от 2023 г. Очаква се вътрешното търсене да бъде главен двигател на растежа. Макар да се очаква скок на износа още през тази година, ще има отрицателен преносен ефект от 2023 г. върху прогнозата за годишния ръст. Очаква се продължаващ ръст на домакинското потребление, макар и послаб в сравнение с миналата година. Това е резултат от изчерпването на потенциала на печалбите от заетостта и постепенното връщане към по-високи нива на нормите на спестяване. Тези динамики зависят в голяма степен от добрите показатели на пазара на труда и схващането, че преминаването на относително високите чуждестранни лихвени проценти към вътрешния кредитен пазар остава незавършено. Прогнозираното нормализиране на нивото на натрупването на запаси трябва да подкрепи вътрешното търсене и да допринесе за скок на износа. Очаква се също инвестициите да възстановят нивото на вноса. Самите инвестиции също ще се възстановят, най-вече заради по-високото усвояване на европейски фондове, вклрючително в контекста на прилагането на националния план за възстановяване и устойчивост.

Годишната инфлация на ХИПЦ спадна от 14.3% през декември 2022 г. на 5% през декември 2023 г. Общо за 2023 г. тя е била 8.6% - малко по-ниско от прогнозираното през есента. Всички елементи са допринесли за процеса на дезинфлация, като на първо място са цените на храните. Забавянето на инфлацията в услугите се дължи предимно на транспортните и кетъринговите услуги, чиито цени в голяма степен зависят от тези на енергията и храните. Дезинфлацията на цените на енергията и храните също са помогнали за „заковаване“ на очакванията за инфлацията, като е избягната голяма спирала межзу заплати и цени.

Очакванията са годишната инфлация на ХИПЦ да спадне на 3,4% през 2024 г. Това е по-ниско от прогнозираното през есента. През 2025 г. тя ще бъде 2,9 на сто – без промяна на есенната прогноза. Тази година цените на вноса ще упражнят натиск надолу върху енергията, храните и неенергийните съставни части на индустриалните стоки. Инфлацията в цените на услугите също се очаква да спадне поради вторични ефекти от производствените разходи и очакваното забавяне на вдигането на заплатите.

Картината в Европа – отново понижена оценка след ревизиране

ЕК отново ревизира надолу оценката си за икономически растеж на ЕС и еврозоната както за миналата, така и за тази година, предаде БТА.

За 2023 г. Комисията предвижда ръст на БВП на Общността с 0,5 на сто и също с толкова на този на еврозоната. Докато при предишната прогноза Кочисията залагаше на малко по-солиден ръст – с 0,6 на сто и за двете зони.

За 2024 г. влошаването на прогнозите на ЕК е по-отчетливо. Докато в зимната прогноза бе залегнало увеличение на БВП на Съюза с 1,3 на сто, сега очакванията са за 0,9%. За икономиката на еврозоната се предвижда растеж с 0,8 на сто спрямо 1,2 на сто при есенната икономическа прогноза.

За сравнение, в публикувания през януари актуализиран доклад за световните икономически перспективи на Международния валутен фонд (МВФ) бяха залегнали оценки за растеж на икономиката на еврозоната с 0,5 на сто през 2023 г., с 0,9 на сто през 2024 г., както и с 1,7 на сто през 2025 г.

В есенната си прогноза през 2023 г. Брюксел също намали очакванията си за нарастване на икономиката на ЕС и еврозоната спрямо предишната си, междинна лятна прогноза.

През 2023 г. растежът бе негативно повлиян от намалената покупателната способност на домакинствата, силното затягане на паричната политика, частичното оттегляне на фискалната подкрепа и спадащото външно търсене. След едва избегната техническа рецесия през втората половина на миналата година перспективите за икономиката на ЕС през първото тримесечие на 2024 г. остават слаби.

Все пак се очаква икономическата активност постепенно да се ускори тази година. Тъй като инфлацията продължава да намалява, ръстът на реалните заплати и устойчивият пазар на труда трябва да подкрепят възстановяването на потреблението.

Въпреки намаляващите маржове на печалба инвестициите ще се възползват от постепенното облекчаване на кредитните условия и продължаващото прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Очаква се и темпът на икономически растеж да се стабилизира от второто полугодие на 2024 г. до края на 2025 г.

През следващата година икономиката на ЕС ще се разшири с 1,7 на сто, с колкото бе заложено и през ноември, а на валутната зона – с 1,5 на сто (спрямо оценка за 1,6 на сто през ноември).

Инфлацията се понижава

По отношение на инфлацията в ЕС, измерена спрямо ХИПЦ, сега се очаква тя да бъде 6,3 на сто през 2023 г., 3 на сто през 2024 г. и 2,5 на сто през 2025 г. През есенната прогноза на ЕК бяха залегнали оценки от съответно 6,5%, 3,5% и 2,4%.

В еврозаната инфлацията ще отслабне до 5,4 на сто през 2023 г., до 2,7 на сто през 2024 г. и до 2,2 на сто през 2025 г. През ноември ЕК предвиждаше инфлация от 5,6 на сто за миналата година, 3,2 на сто за тази година и 2,2 на сто за 2025 г.

Като цяло спадът на инфлацията през 2023 г. бе по-бърз от очакваното, до голяма степен заради поевтиняването на енергията.

В близко бъдеще обаче изтичането на мерките за енергийна подкрепа в страните членки и по-високите разходи за корабоплаване след нарушаването на корабоплаването в Червено море ще окажат известен възходящ натиск върху цените, без обаче да осуетяват процеса на намаляване на инфлация.

Повишена несигурност на фона на геополитическо напрежение

Продължително геополитическо напрежение и риск от по-нататъшно разширяване на конфликта в Близкия изток са фактори, които могат да променят прогнозите на ЕК.

Увеличението на разходите за корабоплаване в резултат на напрежението в Червено море се очаква да има едва незначително въздействие върху инфлацията. По-нататъшни смущения обаче биха могли да доведат до нови затруднения в доставките. Така може да бъде задушен производственият сектор и да се повишат цените.

Във вътрешен план рисковете за базовите прогнози за растеж и инфлация са свързани с това дали потреблението, ръстът на заплатите и маржовете на печалбата са под или над очакванията, както и с това колко високи са лихвите.

Климатичните рискове и нарастващата честота на екстремни метеорологични явления също продължават да създават заплахи за икономическото развитие на Европа.