Условията за работа на медиите в сградата на парламента на Партийния дом, където депутатите се преместиха от септември м.г., стават все по-мракобесни. След като достъпът на журналистите до народните избраници бе сведен до пространството пред пленарната зала, където в контролирана среда записват изявления, оказа се, на квесторите е било вменено задължението да следят и кой народен представител кой журналист кани на разговор в забранените пространства.

За това разказаха редица депутати, както и служители на Народното събрание, и пред Клуб Z, и пред колеги от други медии.

Разпореждането е на главния секретар на НС Стефана Караславова, която изпълняваше същата функция и през 2020 г., когато медиите бяха изтикани в мазето на Партийния дом, а сградата опасана с турникети срещу тях. Тогава председател на парламента бе Цвета Караянчева (ГЕРБ), сега е Росен Желязков (ГЕРБ).

От администрацията обясняват, че идеята била квесторите да следят за това кой журналист се озовава в забранените "кулоари" (т.е. в на практика цялата сграда извън две обособени за медиите места и кафенето в източното крило), след като е бил допуснат от народен представител (защото друг "легален" начин да се озове там няма), за да можело, ако депутат се оплаче от журналиста, или дори само, че е видял такъв в забранените зони, да е ясно кой трябва да носи отговорност за него и кой е трябвало да го ескортира обратно до позволените места.

Попитахме пресцентъра на НС има ли заповед на главния секретар, касаеща докладване от страна на квесторите на НС за това кои депутати канят журналисти в кулоарите, забранени за достъп до медиите? Ако да - кой събира тази информация, за какви цели служи тя? Поискахме и самата заповед. От там отвърнаха:

"Категорично няма такава заповед и не може да има".

Заповед или не, депутати и служители са категорични, че такова разпореждане има. Но информацията за това кои депутати кои журналисти са вкарали днес в забранените зони, не се предавала за нечии нужди, както отбелязва и пресцентърът.

Но това не е всичко. Досега вратите към т.нар. кулоари, т.е. там където са разположени стаите за работа и отдих, залите и кабинетите на народното представителство, се отваряха с бутон.

Т.е. хипотетично всеки можеше да влезе, макар не и без да бъде засечен а) от квестор, б) от камерите за видеонаблюдение, с които е опасано пространството. Има обаче нововъведение. За да не нахлуе журналист, нищо че допускът до сградата става с акредитации и след проверки от НСО на скенера, вратите вече се отварят с чип карти.

Отделно - депутати разказват и за обсъждана друга идея на парламентарното ръководство - да се премести и единственото кафене на място, до което журналистите да нямат достъп. То и сега е трудно достъпно за тях.

Припомняме, че 85 представители на медиите, които отразяват работата на НС, внесоха до Росен Желязков подписка с искания за нормални условия на труд, както и за достъп до кулоарите, за да може да изпълняват функциите си не само по записване на изявления, а и за водене на неформални разговори и на такива, свързани с разбирането и обясняването на законодателната дейност. Журналистите предложиха и правила, и санкции при нарушаването им.

На последвал подписката Председателски съвет темата е била обсъдена, като според участници в него, споделили впоследствие информация с журналистите, исканията в подписката са били осмяни от Делян Пеевски (председател на групата на ДПС) и Кирил Петков (съпредседател на "Продължаваме промяната"). С недопускането на медии до депутатите се е съгласил и вероятният бъдещ председател на парламента - лидерът на ДСБ и съпредседател на "Демократична България" - Атанас Атанасов.

На практика само "Има такъв народ" (в лицето на депутата Станислав Балабанов) и зам.-председателя на НС Никола Минчев (ПП) са се застъпили зад исканията на медиите. Първият като изразител на мнението на цялата си парламентарна група, вторият - в лично качество.

След този Председателски съвет, на журналистите бе връчен и официалният отговор на Караславова, който по същество казва, че нито исканията им ще бъдат изпълнени, нито предложенията им взети предвид. От НС обаче все пак се похвалиха тогава: подобрили интернет покритието пред пленарната зала, което бе един от описаните в подписката проблеми, особено за електронните медии. 

С този отговор депутатите и ръководството на НС счетоха темата за приключена.