С едноминутно мълчание в памет на жертвите на комунистическия режим започна заседанието на Народното събрание. Някои депутати от "Възраждане" не станаха от местата си. А от "БСП за България" излязоха от залата. 

С декларация от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) припомниха за всички невинни жертви на комунистическия режим и призоваха за запазване на историческата памет, така че в бъдеще "да не попадаме в същите капани, маскирани под друга опаковка, но с идентична същност".

Декларацията представи народният представител Никола Минчев от ПП-ДБ.

"Преди 79 години на този ден Народният съд осъжда на смърт тримата регенти княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и офицери, осем царски съветници. За четиримесечното съществуване на Народния съд статистиката му е повече от смразяваща", каза Минчев.

И допълни, че са издадени почти 11 хиляди присъди, над 2800 души са осъдени на смърт, а на доживотен затвор - над 300.  

"За сравнение на Нюрнбергския процес срещу нацисткия режим са съдени 24-ма души, част от които са и оправдани. Народният съд не е прецедент за следвоенна Европа, но българският случай е уникален. Самото му съществуване като извънреден съд е против Търновската конституция, а политическата му цел е престъпна", каза още Минчев.

Той допълни, че за общата правораздавателна нагласа на Народния съд е показателен и фактът, че ден след екзекуцията на регентите, един от екзекуторите - Фердинанд Козовски, се разхожда из центъра на София с ботушите на убития княз Кирил.

"Козовски след това е председател 15 години на Народното събрание", добави депутатът. 

В текста на декларацията се посочва, че изключителната продуктивност на Народния съд за четиримесечното му съществуване е ясен белег, че обвиняемите се възприемат за виновни по подразбиране.

"Как да е иначе, щом като човек като Димитър Пешев, едва ли има смисъл да припомняме за неговия принос за спасяването на българските евреи, е осъден за фашистка дейност и антисемитизъм. Народният съд започва, докато България е окупирана", добави Минчев.

В декларацията се изтъква, че познаването на историята е предварително условие за избягване на същите грешки в бъдеще, а моралната оценка и осъждането на извършените престъпления, играят важна роля за възпитаването на бъдещите поколения.  

"Ясната позиция за миналото е ориентир за бъдещето. Важно е да подчертаваме значението за поддържане на спомена за истината жив, тъй като не може да има помирение без истина и памет. Трябва да потвърждаваме своята решителна единна позиция срещу всяка форма на тоталитарно управление, независимо от идеологическия контекст. Всякакви опити за омаловажаване на стореното трябва да срещат непоколебим отпор", каза още Минчев.

Веднага след това думата взе лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

"Беше почетена паметта на хората, извършили ето това - отрязани глави на убитите партизани. Тези хора са били антифашисти. Техните убийци са хора, които са участвали в обратната страна тогава", каза Костадинов, като показа снимка.

"Почетохме убийците, главорезите, осъдили на смърт 3055 човека в периода 1941 - 1944 г.", добави той и посочи, че убитите от Народния съд са по-малко - 2730 души.

Той поиска в България да има ден на националното помирение.

"През всичките 34 години на прехода БКП - БСП не се извини, а в случая излезе и не се покая за зверствата на комунизма, за лагерите на смъртта, за погубените животи и съдби, за срамния Възродителен процес. Нещо повече, продължават опитите за изопачаване, неглижиране и фалшифициране на историята ни в този черен период.

Тези опити са позор в държава членка на ЕС, приела ценностите на демократичния свят и осъдила режима като престъпен със закон, приет в 37-ото Народно събрание".

Това заяви в декларация от името на ПГ ГЕРБ-СДС Румен Христов, председател на СДС.

В декларацията си Румен Христов припомни, че на 1 февруари 1945 година така нареченият Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден и цветът на нацията е безмилостно избит.

"За демократичната общност в България 1 февруари олицетворява престъпната същност на комунистическия режим, наложен с помощта на окупационната Червена армия, струвала на отечеството ни над 130 милиарда лева и откъсването ни за половин век от свободния свят", заяви Христов.  

В отговор на декларацията на "Възраждане", в която Костадинов призова за ден на национално помирение, Румен Христов каза, че 23 август е Ден за почит към жертвите на всички режими, включително и на нацисткия режим.

На 23 август 1939 г. е подписан пактът "Рибентроп-Молотов", с който Германия и СССР стават съюзници и си поделят Полша.

"Всяка година аз поднасям венци, но не съм видял ваши представители да поднасят венци при отбелязването на паметта на жертвите както на нацисткия, така и на комунистическия режим", добави Румен Христов.