ГЕРБ е основен участник в евроатлантическата "сглобка", която управлява България. Въпреки това обаче герберите продължават със своята традиция да не са безкомпромисни евроатлантици.

Преди дни Бойко Борисов заяви, че "Възраждане" не е проруска партия.

"Некоалицията счита, че това е партия, която обслужва други интереси. Един твърдят руски, аз считам, че те са крайно десни, но във всички случаи не са партия, на която да възложим такова голямо доверие".

Това каза Борисов по повод промяната в правилника, с която на "Възраджане" бе отнето председателското място на комисията за контрол на службите. На директен въпрос "за вас това не е ли проруска партия", той отговори:

"За мене не, убеден съм, че не са".

Поведението на евродепутатите от ГЕРБ в Европарламента също е доста противоречиво според критериите на евроатлантизма. Преди две седмици Европарламентът прие с голямо мнозинство резолюция за "Положението в Унгария и замразените евросредства". Нейният смисъл бе да се блокират 32 млрд. евро, предвидени за Унгария през периода до 2027 г., и да се премине към следваща стъпка в процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС за отнемане на правото ѝ на глас в Съвета на ЕС заради системно неспазване на върховенството на закона. 

При гласуването 8 от 17-те български евродепутати отсъстваха. Само петима подкрепиха резолюцията, двама бяха против, а двама се въздържаха. 

Петимата, които подкрепиха резолюцията бяха един от ЕНП (Радан Кънев, пратеник на ДСБ), един от социалистите (Петър Витанов, който обаче бе изключен от БСП) и трима от либералите (Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук и Искра Михайлова от ДПС). Сред тях нямаше нито един от ГЕРБ и нито един от БСП. 

От другите гласували двама от ГЕРБ се въздържаха - Андрей Ковачев и Андрей Новаков. Двамата от ВМРО Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков гласуваха против. 

В гласуването не участваха Александър Йорданов, Асим Адемов, Ева Майдел и Емил Радев от ГЕРБ, както и Иво Христов, Цветелина Пенкова, Сергей Станишев и Елена Йончева от БСП.

Преди да започна войната в Украйна евроатлантизмът на ГЕРБ бе доста проблематичен и комромисен. В третия си управленски мандат Борисов не изгони руски дипломат, докато цяла Европа го правеше покрай аферата "Скрипал".

По същото време Борисов се извини публично на Владимир Путин за това, че България не построи "Южен поток" - проект, който не отговаряше нито на европейските изисквания, нито на българските интереси за диверсификация.

Пак по това време Борисов даде 3 млрд. лв. от българския бюджет, за да се построи руско-турски поток, с който Путин си улесни войната в Украйна и гарантира доброто газово обслужване на приятелите си в Белград и Будапеща.

Изказването на Борисов, че иска в Черно море да има само платноходки бе по времето, когато Владимир Путин вече бе нападнал Крим.

Освен това от ГЕРБ спъваха всички усилия за съдебна реформа, която да въведе върховенство на закона по европейски образец и да установи институционален контрол над главния прокурор.