Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Разбити стъкла, кучешки студ, невероятна мизерия, прахоляк и мръсотия, в единия ъгъл за допълнителен разкош - умряла птица.

Тази апокалиптична картина не е от някой изоставен бункер, не е и декор за нискобюджетен екшън с Долф Лунгрен.

Така към днешна дата изглежда залата за хвърляния и лекоатлетическата писта на спортен комплекс „Раковски“ в столицата.

Зала, в която през годините е тренирал елитът на леката атлетика в България. Тук се е развила кариерата и на първата олимпийска шампионка на България в Царицата на спортовете - Иванка Христова.

Освен златния медал от „Монреал 1976“,  именитата ни гюлетласкачка има и два световни рекорда - 21,87 м и 21,89 м, като последното постижение е национален рекорд и пети резултат в света за всички времена. 

Явно на тази зала ѝ върви на рекордьори, тъй като няколко десетилетия след успехите на Христова, съоръжението край центъра на София отново отвори врати, за да приюти най-добрия ни състезател в тласкането на гюле - Георги Иванов.  

Входът на залата...

Лекоатлет номер 1 на България за 2013-а и 2014 г. и неговият треньор Борис Воденичаров тренират в ужасните условия на изоставената сграда, поради липса на алтернатива. София не разполага със зала за хвърляния и това принуждава състезател и треньор да търсят по-абстрактно решение на проблема.

Вместо да се вайкат и тюхкат обаче двамата действат. Приятели на Георги, алпинисти от Националната спортна академия, му подават ръка и до някаква степен подобряват условията в залата. Те поставят огромни рекламни винили на прозорците, за да спрат вятъра. Винили служат и за изработката на конструкция, чиято цел отново е поне за малко Иванов да бъде на завет по време на тренировката. 

"Секторът" за тласкане на гюле

Газова печка в ъгъла пък се „мъчи“ да пречупи въздуха и да повиши минусовите температури. Секторът за тласкане на гюле отново е самоделен, като първият вариант е изработен от стари вратички на гардероб, а вторият вече е далеч „по-модерен“ - използвана е цялостна МДФ - плоскост, към която е прикрепен пластмасов праг.

"Новият" сектор

Да си измайсториш сектор за гюле обаче съвсем не е нещо ново и необичайно за Иванов и Воденичаров. Преди година двамата правят ремонт на съществуващия, но занемарен сектор за хвърляния на един от помощните стадиони на НСА "Васил Левски". Ремонтът включва разбиване на стария бетон и изливане на нов цимент.

"Накрая оставихме отпечатък от ръката на малкия ми син Виктор в сектора", казва националният рекордьор. 

Спартанските условия не само не отчайват Георги и Борис, а напротив - мотивират ги за по-яки тренировки, а гладът за успехи нараства с всеки сезон. За двете години, в които тандемът работи, постига невероятни резултати.

Георги прави три поправки на националния рекорд (последното най-добро тласкане е 21,09 м), като трябва да отбележим, че досегашният рекорд в дисциплината на открито бе от 1988 г. Иначе казано от годините, в които спортът ни бе национална политика и в зала „Раковски“ имаше парно и стъкла. 

Залата в целия й блясък

На изминалия шампионат на планетата на закрито в Сопот (Полша) Иванов зае престижното 5-о място с национален рекорд - 21,02 м. Постижението е наистина впечатляващо, тъй като атлетът  стана част от най-силния финал на световно първенство в зала. Никога преди това в историята петият не е преминавал границата от 21 метра.

Резултатът в Сопот е и третото по сила постижение в българската мъжка лека атлетика от световни в зала. С по-добри класирания са само Христо Марков (златен медал в тройния скок през 1985 г.) и Николай Антонов (първо място на 200 м през 1991 г.).

Няколко пъти гюлетласкачът побеждава двукратния световен шампион и един от най-титулуваните атлети в света - Давид Щорл (Германия). Георги има победа и над двукратния олимпийски шампион Томаш Майевски (Полша). 

И докато Иванов сам си прави прагове и сектори, на Щорл му се налага единствено да позира, докато тече ремонтът на залата за хвърляния, в която тренира.

Двукратният световен шампион Давид Щорл е доволен от ремонта

Но както казахме, време за оплаквания няма. Сезон 2015 започна и Георги вече грабна първия си златен медал. Това се случи преди ден по време на турнир „Академика“ в Добрич. Националният ни рекордьор изпрати гюлето на 20,41 м, което е четвърто постижение в Европа и девето в света за тази година. Резултатът означава и покрит норматив за европейското първенство в Прага през месец март.

Ето в такива условия тренират спортистите в България. И най-добрите. От тях искаме титли и медали. А когато не ги печелят и не правят постиженията, които очакваме, ги наричаме "туристи".

Ключови думи

Коментари

franko1880

Като знам какви пари се дават за заплати на футболисти, да няма едни 200хил. лева за зала е смешно. Тези пари могат да се изкарат за една седмица от тотото, обаче няма да има за Д.П. и майкя му!

Това е филм на ужасите! И за контраст какъв дух на треньор и състезател! Момчета, браво, пожелавам ви успех!!!

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.