Много от студентите в елитните американски университети, които скандират "От реката до морето", не знаят нищо или много малко за географията и историята на конфликта в Близкия изток. Това сочи проучване, публикувано в „Уолстрийт джърнъл“.

"От реката до морето" се скандира на много демонстрации по света през последните седмици. Лозунгът, който принадлежи на палестинското освободително движение, утвърждава техните претенции към територията на Израел. Река Йордан минава през северните части на Израел, покрай Галилейското езеро и стига до Мъртво море. Тя разделя Израел и Западния бряг от Йордания. Средиземноморското крайбрежие пък очертава западната граница на Израел и ивицата Газа. Лозунгът визира цялата териториа на Израел и е израз на целта - евреите да бъдат прогонени, а държавата им унищожена.

Рон Е. Хаснер, който преподава политически науки в университета в Бъркли, е задал въпроса - дали тези, които скандират по този начин, изобщо знаят за какво говорят.

"От коя река до кое море?" е заглавието на негова статия в "Уолстрийт джърнъл", в която той сега съобщава резултатите от своето малко проучване. От 250 американски студенти 86 % са заявили, че подкрепят изцяло лозунга.

Само малко под половината от тях обаче успели да назоват кои са реката и морето в този лозунг. Половината смятали, че става дума за Нил, Ефрат, Карибско море, Атлантически океан или Мъртво море. Само една четвърт от студентите знаят кой е Ясер Арафат, а десет процента смятат, че той е първият израелски министър-председател. Две трети от студентите оттеглили подкрепата си за лозунга, след като получили разяснение какво всъщност означава той.

На обществено изслушване на ректорката на унивреситет в Харвард, която също защитава този лозунг, тя отговори, че е въпрос на контекст кога той е допустим. В статията си Хаснер пише още:

„Единственият контекст, когато става дума за университети, е глупост.“.

Глупостта не е срамна, пише той, освен ако не води до призиви за геноцид.

„Ако трябва да се изразим по-малко предпазливо: в университетите подобна степен на глупост все пак е срамна. Толкова, колкото и предположението на президентката на Харвард, че има контекст, който би могъл да направи призива за заличаване на Израел допустим като свобода на словото.

Значи речта на омразата трябва да бъде разрешена в Харвард. Но тежко и горко на всеки, който използва там неправилно местоимение или съществително. Когато университетите, които проверяват всичко, казано в тях, за "микроагресия" и "риск от травмиране", отстъпват от макроагресията на предложения геноцид, те трябва да бъдат наречени просто лицемерни“, пише още той.