Политика на стабилната бедност срещу политика на илюзорното богатство. Тези две тези се сблъскаха по време на заседанието на бюджетната комисия, на което се обсъждаше държавният бюджет на първо четене. Любопитно бе, че двете тези, противоположни по своята същност, бяха застъпени в рамките на управляващото мнозинство. Финансовият министър Асен Василев заяви, че досега България е водила политика на стабилната бедност. А депутатът от ГЕРБ Красимир Вълчев му опонира, че той сега предлага политика на илюзорното богатство.

Няма как да станем богата държава, ако поддържаме евтина работна ръка. Това заяви Василев.

"Цялостната философия на проектобюджета за 2024 година е да не продаваме евтина работна ръка", каза още Василев.

Според него, за да стигнем средноевропейското ниво, трябва да правим инвестиции, които да позволят на нашите работници да защитят по-високи заплати.

"Затова залагаме ръст на заплатите от 11 процента - два пъти повече от инфлацията при запазване нивото на данъчните ставки с единственото изключение вдигането на данъка печалба на големите корпорации на 15 процента", каза още Василев.

Той допълни, че българската икономика в годините беше свързана много с големите икономики на ЕС, защото ръстът ни беше свързан с износа. Според него със стимулиране на вътрешното потребление този ефект може да бъде отслабен и ако там икономиките вървят надолу, то при нас също може да има спад, но той не е толкова драматичен.

"В година, в която европейските икономики са на ръба на рецесията, ние можем да се похвалим с ръст на БВП от 1,8-1,9 на сто. Това си е успех за нашата икономика и за нашите производители", каза Асен Василев.

Той допълни, че до момента с ниския дефицит България е поддържала "политика на стабилната бедност" - спазва всички критерии, но си стои бедна и на последно място в Европа.

"Ако искаме да стигнем Европа, трябва да правим нещо по-различно", заяви Василев.

Според него проблемът не е, че българските работници са с ниска квалификация.

"Имаме 800 хил. човека, които работят в Западна Европа със същата квалификация. Фирмите там са създали организация на труда, която позволява на същите тези хора със същите тези умения, да изкарват повече пари. За два часа полет не са получили нови умения", заяви Василев.

Вълчев аргументира своята теза за илюзорното богатство с това, че инфлацията изтрива реалната стойност на спестяванията.

"Политиката на стабилната бедност доведе до увеличаване на БВП. Имаме пример за политика на илюзорното богатство - Гърция. Политиката на стабилната бедност се уповава на това, че не трябва да харчим повече, отколкото изкарваме. Трупаме дълг", каза Вълчев.

Той опонира на казаното от Василев за по-добрата организация на западните фирми. Според него разликата между нашите фирми и тези на Запад не е просто два часа самолетен полет, а "200 години стопанска история".

"Нашите фирми започнаха от нула през 90-те години. През тези години бизнесът порасна, на него му трябва време да порасне", каза Вълчев.

Той направи сравнение с това, когато един автомобил не кара със съобразена скорост - има вероятно да стигне по-бързо, но има вероятност и да катастрфорира.

Румен Гечев (БСП) попита Вълчев откъде да извадим 6 млрд. лв,, за да постигнем нулев дефицит. Според него всяко бебе в САЩ се ражда със 113 хил. долара дълг.

"Един бедняк в България, на когото му се подава главата от кофата, е стабилен. До него Иван Иванов си е купил апартамент и кола на кредит. Ами приятен ден", обобщи Гечев.

Тошко Йорданов ("Има такъв народ") попита Вълчев как ГЕРБ ще подкрепи този бюджет, след като има такива различия със заложеното в него.

"Не е забавно да изтеглиш дълг, за да го изхарчиш за социални дейности. Вашият министър на финансите говори същото като финансиста на БСП", изтъкна Йорданов.

Василев също опонира на Вълчев, че богатството не е илюзорно, а реално.

"Доходите изпревариха инфлацията. За пръв път имаме по-малко напуснали страната, отколкото върнали се. Имаме драматичен скок в броя деца", каза Василев.

Според него, ако доходите у нас стигнат 70% от средното европейско ниво, хората ще започнат да се връщат.

"Как изглежда една българска икономика с 300-400 хил. човека обратно тук?", попита Василев.

Според него за подобна перспектива дори си струва да не сме точно в рамките на 3% дефицит, но ние все пак сме в него.

Вълчев потвърди думите на Василев за това какво ще стане, ако стигнем 70% от средните европейски доходи.

"Тазгодишният бюджет е възможния компромис. Не можем за една година да оптимизираме разходите. Въпросът е трайно ли ще харчим повече. Тези 3% отиват за всички разходи. Ако отиват за инвестиционни разходи щях да се съглася", каза още Вълчев.

Според шефа на БНБ Димитър Радев бюджетната процедура се връща към нормалния си ритъм.

"Важно е и овладяването на инфлацията, присъединяването към еврото и поддържане на бюджетно салдо в рамките на Маастрихт", каза Димитър Радев.

Той изтъкна прозрачността на бюджетното финансиране с прилагане на списък на проекти за инвестиции. Същевременно Радев посочи, че с бюджета се провежда проциклична фискална политика, която е предпоставка за макроикономически дисбаланси и по-висока инфлация.

"Бих препоръчал бюджетен дефицит от 1 процент от БВП през 2024 година година и балансиран бюджет в рамките на 2026 година, но това не реалистично да бъде постигнато. Нужно е обаче да има ясен тренд за намаляване на бюджетния дефицит", каза още управителят на БНБ.

Радев предложи да бъдат заложени бюджетни буфери при сбъдване на макроикономическите рискове.

Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет, посочи, че напълно споделя акцентите и препоръките на БНБ.

В крайна сметка бюджетът бе приет на първо четене.