Каква е приликата между мен и Боби Михайлов, знаете ли? И аз нищо не разбирам от управление на футбол, обаче не ми пречи в следващите редове да ви занимавам с темата.

Има и друга прилика. Ако не ви харесва това, което правя, може да напишете писмо срещу Лола Монтескьо на Капка Тодорова, тя ще се заеме със случая. И при Боби така. Уплаши се от любовта на феновете човекът и реши да отнесе въпроса дали да бъдат забранени агитките им на стадиона до УЕФА.

В качеството си на президент на БФС пита колегата в УЕФА да се забрани ли публика на мача България - Унгария. Според неговото мнение би трябвало да се забрани, но решението се взима не от БФС, а от УЕФА и той няма какво да направи. Поне така обясни Михайлов забраната. Колегата в УЕФА е виновен, не Боби.

Само дето един бърз гугъл може да покаже и на неизкушените чак в детайли от футбола като мен, че самият Боби Михайлов бе в изпълнителния комитет на УЕФА до неотдавна, та изникват едни въпроси доколко няма сблъсък на интереси.

Е, не го е измислил той тоя трик. По същия начин единодушни решения взимаше Тодор Живков, в Кремъл и до ден днешен така се взимат, в арабския свят масово също, да не говорим за Северна Корея...

Между другото не се налага да гледаме чак по-далечните държави за подобни примери, не беше много отдавна, когато един служебен външен министър се самопредложи, самоназначи и самоподписа заповедта си за заминаване като посланик в Рим. Ми така де, какво ще ни пречат разни колеги, дето нищо не разбират.

Иначе за събитията в София, чета повечето журналисти бързо схванаха какъв е бил замисълът. Всяка полиция, дори българската, би могла да се справи с агитки на стадион, проверени да не носят опасни предмети, оградени с кордони и подредени в редове. Виж, нощем, по улиците на София няма да се мине без бой, водни оръдия и страховити кадри по телевизията. За което можем да обвиним веднага правителството. Само тези, дето обвиниха правителството, са същите, които участват в него на ротационен принцип и забраниха посредством свои хора в МВР, Пловдив и Кърджали провеждането на мача с Унгария там.

Абе наш‘та сврака с двата крака се получи малко. Другият път като поканим някой чужд отбор на мач в България, е най-добре да им предложим хич и да не идват, а да си играят на техния стадион. Те в Будапеща, например, нашите в София. Резултатът пак ще е същият, само битите ще са по-малко. Или както предлагаха зевзеците, българите ще спечелят някой мач, само ако забранят публиката, но и едновременно с това загасят осветлението.

Тъжен завършек за най-успешното поколение в българския футбол се получи, де. 1994-та всички излязоха по улиците да ги честват, през 2023-та пак всички са по улиците, ама с други намерения. Те тия, дето никога в живота си не са виждали успех на българския футбол, вече плащат данъци, женят се и деца им се раждат... Цяло едно поколение израсна без нито един футболен успех. Дано поне техните деца един ден също като нас едно време излязат навън някоя нощ, за да празнуват победа, а не да търсят Боби... Иди си, бе, Боби!