Руският президент Владимир Путин почти със сигурност е наредил свалянето на самолета на лидера на Частната военна компания (ЧВК) "Вагнер" Евгений Пригожин. Решението може да е било взето, за да възстанови собствената си власт след бунта на наемниците, през юни, пише днес украинската агенция УНИАН.

Путин не спомена Пригожин в изявлението си пред участниците в срещата на БРИКС в Република Южна Африка. Украинският държавен глава Володимир Зеленски заяви, че страната му не е замесена. 

Анализатори от вашингтонския Институт за изследване на войната отбелязаха, че представители на руските въоръжени сили, особено руският министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб генерал на армията Валерий Герасимов, едва ли биха екзекутирали Пригожин без заповед на Путин. Цялата руска сфера на политиката и сигурността вероятно е следяла продължаващото оцеляване на Пригожин след въстанието на "Вагнер" като на решение на Путин.

Според друга версия на експерти Путин може да е решил, че Пригожин е прекрачил „червената линия“, опитвайки се да запази достъпа на "Вагнер" до операции в Африка. Путин, Пригожин и Лукашенко може да са включили в сделката споразумение, което сложи край на въстанието на наемниците, което изискваше Пригожин да ограничи присъствието на "Вагнер" в медиите или да прекрати операциите си в Африка.

Също така анализаторите не изключват, че Путин е възнамерявал да екзекутира Пригожин от известно време и че свалянето на самолета на 23 август е съвпадение, въпреки че това е малко вероятно. Те припомниха, че прокремълската информационна агенция РИА Новости официално обяви уволнението на свързания с "Вагнер" армейски генерал Сергей Суровикин от поста командващ руските въздушно-космически сили и на негово място беше назначен генерал-полковник Виктор Афзалов.

Експерти смятат, че официалното потвърждение за уволнението на Суровикин в руските държавни медии в същия ден, в което се случи убийството на Пригожин, вероятно не е случайно. Вероятно Кремъл се е опитвал да изпрати ясен сигнал по този начин, че замесените във въстанието от 24 юни са се справили и че предизвикателството на Вагнер към руското ръководство е свършена работа.

На 23 август в руската Тверска област се разби самолет Embraer, принадлежал на лидера на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин. На борда е имало 10 души, седем от които са били вагнеровци. Никой не е оцелял след катастрофата.

През нощта стана известно, че спасителите са открили на мястото на катастрофата останките на 10 души на борда, включително тялото на Пригожин.

САЩ смятат, че самолетът, в който се твърди, че е пътувал Евгений Пригожин, вероятно е бил свален с ракета земя-въздух, изстреляна от руска територия, предаде Ройтерс, като се позова на свои източници от американското правителство, пожелали анонимност. 

Те са подчертали, че това е предварителна оценка и че информацията по случая все още се анализира. 

Ако е вярно, че руската противовъздушна отбрана е била използвана като метод за убийството на Пригожин за свалянето на самолета, това би позволило на руското министерство на отбраната директно да отмъсти за деня на бунта на Вагнер, който беше един от най-смъртоносните дни за руската авиация оттогава началото на пълномащабна инвазия, пишат още експертите от Института за изследване на войната.

Все пак досега Путин не е наказал "вагнеровците", виновни за унищожаването на руския самолет на 24 юни. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс припомни, че "Путин е най-преданият апостол на възмездието". Следователно е вероятно той да чака подходящи условия, за да отмъсти най-накрая на Пригожин, страхувайки се да не се покаже твърде импулсивен.

„Путин трябваше да покаже своето отмъщение на Пригожин, не само за да докаже, че не е слаб лидер, но и за да подкрепи своите военни – които, в очите на много руснаци, не получиха „справедливост“ след събитията от 24 юни. .”

Българският министър на отбраната Тодор Тагарев допусна, че на борда на разбилия се самолет, с който е пътувал Пригожин, е бил поставен взрив.

Според него е много малко вероятно в случая да става въпрос за ракетен обстрел, защото ефектът би бил съвсем различен.

"Нямаме по-специфична информация в този кратък период, но това, което знаем, и което аз знам, следейки събитията в Русия през последните 20 години, е начинът, по който действа КГБ", коментира още министър Тагарев пред bTV.

"Има много опоненти на Кремъл, които падат от високи етажи, пият неподходящ чай, биват убивани от бандити. Не е уникален случаят с авиационна катастрофа", каза още той.

Според Тагарев е малко вероятно случаят с Евгений Пригожин да повлияе на военния конфликт в Украйна.

"Част от хората, наети в тази така наречена "компания", вече са в редовете на руската армия. Част са в Африка и отново се заеха със задачата, с която бяха създадени от руските служби. Там те регулират политически, икономически процеси и какво ли не. Една част са в Беларус", каза министърът.

По думите му е малко вероятно бойците от "Вагнер" да се организират и отново да направят нещо подобно на това от 24 юни.

"Ще видим каква ще бъде реакцията. По принцип групировката е доста отслабена, в сравнение със ситуацията от преди около половин година", добави Тагарев, цитиран от БНР.

Байдън: Не съм изненадан

Американският президент Джо Байдън каза, че не е изненадан от катастрофата на частния самолет, в който е пътувал ръководителят на наемническа компания "Вагнер" Евгений Пригожин, тръгнал през юни на бунт срещу руския президент Владимир Путин.

"Не знам със сигурност какво се е случило, но не съм изненадан", каза Байдън, цитиран от ДПА, пред репортери в Калифорния, където е на почивка. На въпрос дали Путин стои зад това, президентът отговори: "В Русия не се случват много неща, зад които да не стои Путин".

Нямам достатъчно информация, за да знам отговора, допълни той.

Западният печат по темата

Смъртта на Пригожин ще остави траен отпечатък върху руската армия и елит, коментира „Гардиън“ съобщенията от Русия, че лидерът на наемническата армия „Вагнер“ Евгений Пригожин е мъртъв, предаде БТА.

Още след безуспешния метеж на бойците на частната военна компания, мнозина изразиха мнението, че дните на собственика ѝ са преброени. Новината за смъртта на Пригожин дойде в същия ден, в който дойде и тази за отстраняването на генерал Сергей Суровикин от командването на Въздушно-космическите сили на Русия, най-знаковото уволнение на руски командир след бунта на Пригожин, отбелязва „Гардиън“. Изданието разсъждава и върху по-нататъшната съдба на „Вагнер“ и отбелязва, че сега, когато частната армия е вън от Украйна, след като бойците ѝ са били използани като пушечно месо в битката за Бахмут, вероятно най-големият въпрос е дали компанията може да продължи да съществува в някаква жизнена форма в африканските държави, където беше активна.

Вестникът се спира и на международните реакции на новината за смъртта на Пригожин, като посочва, че президентът на САЩ Джо Байдън е направил категорично внушение, че руският му колега Владимир Путин е замесен, а според украински официални представители тя е предупреждение към руските „елити“. Изданието пише, че на този фон пред централата на „Вагнер“ са били оставяни цветя в памет на покойния шеф на частната армия, както и че въпреки неуспешния си метеж Пригожин е запазил популярността си сред някои военнослужещи в руската армия, която споделят критиките му срещу военното ръководство. „Гардиън“ отбелязва и че засега от Кремъл запазват мълчание и не коментират новината за гибелта на наемническия лидер.

„Индипендънт“ също се спира на липсата на реакция от руското президентство, като посочва, че когато е гръмнала новината, Путин е бил на официално събитие по случай годишнината от Битката при Курск, където е почел героите на Русия, участващи във водената от Кремъл война в Украйна. Съдбата на шефа на „Вагнер“ беше предмет на засилени спекулации още от краткотрайния му метеж през юни срещу руското военно ръководство.

Тогава от Кремъл съобщиха, че основателят на частната военна компания, която се сражаваше в Украйна рамо до рамо с  редовната армия, ще замине в изгнание в Беларус. Впоследствие той изненадващо се появи отново в Русия, което породи въпроси за бъдещето му, отбелязва „Индипендънт“.

Пригожин загина при самолетна катастрофа, каза Русия, а западните съюзници сочат към Путин, коментира „Дейли телеграф“.

Изданието също така цитира свои източници от британските служби за сигурност, които заявяват, че самолетната катастрофа с Пригожин „не е злополука и носи почерка на Федералната служба за сигурност“.

Пригожин беше полезно средство - докато не се опълчи срещу „царя“. Самолетната катастрофа с основателя на „Вагнер“, за която се съобщава, показва, че „в гангстерската държава Русия с предателите в крайна сметка винаги се разправят“, посочва коментатор на „Дейли телеграф“.

„Вашингтон пост“ подобно на британските издания също изтъква липсата засега на потвърждение от представители на Кремъл, че макар и името му да присъства списъка на десетте души на борда на разбилия се северозападно от Москва самолет, Пригожин наистина е сред загиналите.

Изданието цитира и думите на очевидци пред руски медии, че преди падането и подпалването на самолета са се чули две експлозии.

Пригожин, ръководителят на частната военна компания, някога беше ключов човек от обкръжението на Путин и изигра важна роля на бойното поле в Украйна, но напрежението между него и руското военно ръководство се изостри, кулминирайки в краткотрайния метеж през юни, припомня „Вашингтон пост“.

Путин, Пригожин и западните заблуди, гласи заглавието на редакционна статия по темата във в. „Уолстрийт джърнъл“.

В нея се отбелязва, че лидерът на групата „Вагнер“ е бил най-опасният съперник на Путин и допълва, че от години враговете на руския президент свършват по един и същи начин - мъртви, а Пригожин, за който беше съобщено вчера, че е загинал при самолетна катастрофа, се е оказал поредният. „Това не е случайно, другарю, както казваха едно време в Съветския съюз“, коментира иронично вестникът.

Друго делово издание, „Файненшъл таймс“ припомня неотдавна направената прогноза от журналиста от сайта „Белингкат“ Христо Грозев, в която той заяви, че „Пригожин или ще бъде мъртъв, или ще има втори преврат“.