Руската пропаганда има свой паралелен свят. Той не бива да се приема буквално, но това не значи, че не бива да се приема сериозно. 

Тези дни в паралелния свят на руската пропаганда стана дума и за България. Зам.-председателят на руската дума Пьотр Толстой, от президентската партия "Единна Русия" обясни как страната му може да установи пълен контрол над Черно море, което (има ли съмнение?) било руско. 

Той обясни, че България и Румъния не биха били пречки за това, защото те били само "бази на НАТО", които Русия като нищо може да прегази, стига да свърши веднъж с Украйна. 

Специално за България Толстой изтъкна, че цялото ѝ черноморско крайбрежие е пълно с руснаци, че те имат там собственост и че по сигнал от Москва веднага могат да се задействат. 

Толстой, вероятно за разлика от голяма част от необятната му аудитория в необятната му страна, знае, че посегателство над една държава от НАТО би означавало за Русия да воюва с цялата НАТО. Нещо, което неговият президент Владимир Путин правилно е подчертавал, че не желае. Затова Толстоевото изказване за България не бива да се приема буквално.

Но към това, че Русия се стреми да си върне колкото може повече от предишните си сфери на влияние и използва всички средства за това, трябва да се отнасяме сериозно. По-убедително доказателство от продължаващата война в Украйна едва ли има.

Русия е дълбоко корумпирана и силно милитаризирана империя, която гледа на всичко като на оръжие - на нефта, газа, суровините,  включително на изкуството, собствеността и на гражданите си по света. И че тя би ги използвала, за да дестабилизира страни, смятани от нея за "неприятелски" (между които е и България) едва ли има някакво съмнение. 

Затова са правилни, макар и закъснели, действията на българските власти за прекратяване на концесията на "Росенец" и спрямо руската почивна база на Камчия. Но те далече не са всичко.

Подобни руски "спящи клетки" (всъщност някои от тях са доста будни) у нас са навсякъде - като започнем от квартала "Малая Россия" в Поморие (само един от много подобни по цялото Черноморие), от руския културно-информационен център в София, минем през ред откровени руски пропагандисти, включително в националните медии, русофилските организации и обвинените в шпионаж бивши служители на Министерството на отбраната (какво стана с тяхното дело?) и стигнем до политическите партии и до самия президент на страната. 

Толстой може да говори глупости, но от тях прозира как мисли за всичко изброено в предния абзац голяма част от руския политически елит. И това е реалност, която държавата ни не може да отминава лекомислено.

Защото точно такава безумна пропаганда създаде "Възраждане" - трета политическа сила. А чии провали създадоха електората на тази партия е отделна голяма тема.