Днес са точно три години откакто със събраните на Росенец хора си върнахме един незаконно превзет български бряг. Много вода изтече оттогава, но енергията от Росенец е все още тук, просто е узряла да се превърне в системното усилие, необходимо за да извадим страната от зависимостите на миналото.

Ако преди три години беше достатъчно да си върнем един знаков плаж, за да се завърти колелото на промените, днес задачата пред нас е доста по-сложна. Да, днешното ни усилие е трудно да остане “чисто и просто” - като да забиеш знаме в един бряг. Протестните акции неизбежно са по-секси от системното усилие, което често се оказва кално, неблагодарно, нефотогенично занимание, налагащо да работим и с хора, с които повече неща ни делят, отколкото ни събират. Това усилие обаче си струва, защото дава други, по-трайни резултати.

На това системно усилие дължим шанса си за скоростно влизане в Шенген. От това усилие произлизат знакови за България законови промени като механизма за разследване и отчетност на главния прокурор. Това усилие направи възможно съществуването на редовно правителство и отвори пътя за посещението на Зеленски у нас, за обновяването на българското въоръжение и за това да застанем от светлата страна на европейската история.

Никой не ни е обещавал да е лесно и то не е. Но имаше смисъл. Има смисъл.

---

Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора, откъдето го препечатваме.