Към средата на юни американското разузнаване е разполагало с информация, че лидерът на Частната военна компания (ЧВК) "Вагнер" Евгений Пригожин планира въоръжена операция срещу високопоставени служители на руската отбрана, съобщават днес "Ню Йорк таймс", Си Ен Ен и "Вашингтон пост".

Според тях американските служби са имали данни, че Пригожин планира въоръжени действия срещу руското министерство на отбраната. За това на 21 юни са били уведомени Белия дом и Пентагона, а ден по-късно - осемте най-влиятелни сенатори и конгресмени в САЩ.

"Вашингтон пост" пише, че точното естество, цел и време на плановете на Пригожин не са били известни на американските служби, но е „имало достатъчно сигнали“, за да информират властите за вероятните планове на лидера на вагнеровци. Според източник на вестника през последните две седмици е имало „голяма тревога“ в американското държавно ръководство дали президентът Владимир Путин ще остане на власт и как евентуална нестабилност на руския режим може да повлияе на контрола върху руския ядрен арсенал. 

Американски и западни служители на разузнаването са забелязали, че Пригожин трупа оръжия и боеприпаси, твърдят източници на Cи Ен Ен. 

Американското разузнаване е стигнало до извода, че ключовият повод за метежа на Пригожин е дала заповедта на руското министерство на отбраната от 10 юни всички „доброволчески“ формирования и наемници да подписват официални договори с руските въоръжени сили.

Това е накарало украински военни представители да мислят все по-уверено, че Пригожин може да мобилизира силите си срещу Москва, е казал украински източник пред "Вашингтон пост". По думите му той не е знаел, че САЩ са предоставили такава информация на Украйна, а в украинските среди не знаели кога Пригожин ще реши да действа.

Според "Ню Йорк таймс" САЩ по няколко причини са решили да не разкриват предварително публично данните от разузнаването, както при подготовката на руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2023 г. Страхували са се, че ако направят това, Путин може да ги обвини в организиране на държавен преврат и не са били заинтересовани да помогнат на Путин да избегне унизителен удар у дома.

Тревога в Полша

Бунтът на руската наемническа групировка "Вагнер" предизвика напрежение в редица европейски страни, сред които и Полша, която има обща 210-километрова граница с руската Калининградска област.

Полският президент Анджей Дуда вчера свика Бюрото за национална сигурност на спешно заседание, на което бяха обсъдени последните събития в Русия. В консултациите са участвали и премиерът Матеуш Моравецки, министърът на отбраната Мариуш Блашчак, както и ръководителите други министерства и на специалните служби, съобщи държавната информационна агенция ПАП. 

"Всичко показва, че в Русия има деескалация", заяви Дуда след заседанието. "Изводът от това е ясен - няма повишен риск за Полша от тази вътрешна руска афера", подчерта полският президент.

По-рано ръководителят на Бюрото за национална сигурност на Полша  Яцек Севера отхвърли разпространената в някои медии информация, че полските въоръжени сили са приведени в бойна готовност заради въоръжения бунт на "Вагнер" срещу Москва.

"Полските въоръжени сили са в постоянна готовност от февруари 2022 година и нивото не е променено в отговор на последните събития", написа той в "Туитър", като добави, че Варшава следи събитията отблизо и е в контакт със съюзниците си. "В момента в Полша се работи по въпроса за сигурността. Ние се отнасяме към бунта като към вътрешен въпрос на Русия", посочи Севера.

Ситуацията в Русия продължава да е променлива и не може да се изключи възможността за по-нататъшна ескалация, каза Дуда отчитайки несигурността на ситуацията. 

В интервю за германския в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" вчера бившият министър на отбраната на Полша Томаш Шемоняк призова за увеличаване на войските на НАТО по източния ѝ фланг и предупреди за последиците от хаоса в Русия.  

"Никога досега в руската история не се е случвало наемническа групировка да се разбунтува. Путин е застрашен от факта, че Пригожин често казва това, което си мислят много представители на армията и силите за сигурност. Развитието на ситуацията показва, че силите за сигурност на руския президент, включително и привидно много силната Федералната служба за сигурност (ФСС), не са успели да разберат своевременно за опасността от бунт", каза Шемоняк.

Според него вчерашните събития в Русия са предизвикали "силно сътресение" преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли, "за която всичко изглеждаше уточнено, с изключение на степента на подкрепата, която ще бъде предоставена на Украйна, както и нейното бъдеще в алианса"

"Сега сме изправени пред сценарий за много вероятна дестабилизация на Русия. Това все пак е държава, която разполага с ядрени оръжия и междуконтинентални ракети и която нахлу в страна, сътрудничеща си със Запада. Всичко това може да има значителни последици. Възможно е оръжията в Русия да преминат от едни ръце в други", предупреди бившият полски военен министър.

"Една нестабилна Русия е точно толкова застрашителна, колкото и една агресивна Русия. Сега никой във Варшава не трябва да се възползва политически от ситуацията. Полша трябва да действа във възможно най-близко сътрудничество с НАТО и ЕС. Тя трябва да настоява още днес алиансът да се събере в Брюксел, за да обсъди ситуацията. Срещата на върха следва да включи в дневния си ред въпроса за подсилването на войските по източния фланг. Това ще намали риска от ескалация в региона", посочи Шемоняк.

Според бившия полски министър на отбраната, макар и Пригожин да не е имал никакви шансове за политическа победа, той е постигнал успех, като е поставил под въпрос лидерската позиция Путин.

"Един милионен град беше поставен под контрола на наемническа групировка. Една частна армия е в състояние да дестабилизира Русия. Но наемниците не са нито демократи, нито революционери. Те тласкат Русия към спиралата на хаоса", обобщи Шемоняк.