Министерският съвет (МС) ревизира три акта на служебното правителство, два от които свързани с военната помощ за Украйна. Както е известно, правителството на Румен Радев положи всички усилия, за да спре помощта, изчерпвайки я до еднократен акт с мотива "нямаме повече какво да дадем без да засегнем собствените си отбранителни способности".

Част от тези усилия бе и кабинетът "Гълъб Донев" да внесе в Народното събрание предложение за всяка последваща помощ за Украйна да се изисква ратификация на Народното събрание (НС). Става въпрос за допълнителното споразумение между министерствата на отбраната на България и Украйна за изменение на подписаното на 5 декември м.г. споразумение за предоставянето на безвъзмездната помощ. Предложението на служебното правителство обаче така и никога не беше разгледано от парламента. Но пък и същото това правителство замрази помощта (с гореописания мотив).

В същия дух от правителствената пресслужба съобщават още, че се отменя и друг проект на кабинета на президента - "за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса на въоръжените сили". Така формулирано решението не "грабва окото". Какво всъщност се крие зад него? 

Както Клуб Z писа, в един от последните дни на 48-ото НС депутатите са обсъждали внесения в края на декември от кабинета "Проект на решение за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне на числеността на запаса за въоръжените сили". Това е било опит за поредно ограничаване на военната помощ. С него на практика се е искало увеличаване на резервите от хора и техника, което трябва да бъде достигнато до 31 декември тази година. 

Според източниците ни е ставало въпрос за увеличение с 25 на сто, като целта е била парламентът да "парафира" искането, за да може впоследствие служебната власт да се мотивира: "Няма какво да дадем на Украйна, защото ще навлезем в мобилизационния запас".

Депутатите са отхвърлили проекторешението. Но пък все още неясно по каква причина служебното правителството изведнъж поиска от Конституционния съд да разтълкува текстовете в основния закон, свързани със запасняците и "подготовката на гражданите за защита на отечеството". 

Третият отменен акт на служебната власт е Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. МС сега реши да я оттегли от парламента, където тя бе внесена за втори път. А се наложи да се внася за втори път, защото буквално в един от последните си работни дни миналото НС я върна за преработка. Мотивът бе, че програмата за милиарди левове на практика представлява "празен чек" - без приоритизиране на проектите, без разчети за съпътстващата инфраструктура, техническо обезпечаване, оборудване и пр.; без да са вписани и разходите под 100 милиона лева, за които не се изисква санкция на парламента.

Преди дни новият военен министър Тодор Тагарев даде заявка в интервю за БНР, че няма основания да се съмнява в експертите в МО и няма намерение да спира проекти, но иска да се запознае детайлно с програмата, да се изведат приоритетите и финансирането, като наблегна на сухопътните войски.