„Победата на "Сириза" на изборите в Гърция е подобна на земетресение, тя предизвиква голям отзвук в Европа. Ако една малка страна като Гърция се опълчи на заемодателите, посланието към испанците, португалците и италианците ще бъде , че те могат да направят същото” , заяви професорът от Лондонския университет Костас Дузинас, съобщава агенция "Фокус", като цитира The Irish Independent. Гръцкото въстание срещу икономическите господари на Европейския съюз, обаче може да се превърне в продължителна икономическа обсада. „Това прилича на игра, в която Гърция и ЕС шофират един срещу друг и всеки се надява другия да завие встрани пръв, за да не се стигне до катастрофа. Разликата е, че ЕС шофира мерцедес, а Гърция кара стара таратайка”, смята от своя страна професор Аристид Хацис от Атинския университет.


Налице е необикновена победа на радикалната левица в Гърция - вероятно отвъд очакванията на самите привърженици на "Сириза", сега Алексис Ципрас ще се опита да поведе революция срещу бюджетните ограничения, подкрепен от силен демократичен мандат, коментира BBC. Ципрас заяви по време на своята победна реч, че желае сътрудничество с европейските партньори на Гърция.
Въпросът е - доколко те са готови на компромис? "Сириза" иска преразглеждане на съкращенията в обществения сектор и увеличаване на заплатите и пенсиите. Иска опрощаване на голяма част от гръцкия дълг, който е предимно към правителства от еврозоната. Така, че случилото се е забележителен момент едновременно в гръцката и европейската политика. Предстоят няколко дни на изпитания. Тези, които мърмореха, че политиката на "Сириза" е лудост, а нейните лидери са откачили, сега ще трябва да се справят с реалността на нейната убедителна изборна победа.

"Победата на "Сириза" на изборите в Гърция не означава, че страната внезапно е залитнала към марксизма. Тя е свидетелство за три неща: стратегическа криза в еврозоната, решимост на гръцкия елит да се държи здраво за систематичната корупция и нов начин на мислене сред младежите", пише икономистът Пол Мейсън в статия за британския вестник The Guardian. От тези три неща, най-лесна за разбиране е кризата в еврозоната: МВФ предрече, че Гърция ще отбележи икономически растеж след получената помощ през 2010 година. Вместо това икономиката се срина с 25%, заплатите се понижиха, а младежката безработица достигна 60%. Колкото до гръцките олигарси, тяхното лошо управление предшестваше кризата. Те позволиха Гърция да се превърне в бойно поле на конфликти на интереси. Гръцкият журналист Янис Палеологис, в своя книга твърди, че в страната е налице „перманентна безотговорност, витае чувство за безнаказаност и никой няма желание и възможност да действа за общото добро”.