В ЕС може да не се купува руски петрол, но се купува дизел, получен от рафинирането на този продукт където и да било извън Русия.

Това пише в блога си върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Повод за анализа му е предстоящото приемане на 11-ия пакет санкции на ЕС срещу Русия. Той ще бъде фокусиран върху заобикалянето на ограничителните мерки, най-вече от трети страни.

Сред сериозните нарушители е Индия, където петролът бива внасян от Русия и след това рафиниран, при това без властите в Делхи да са виновни, изтъква Борел. И обяснява схемата:

„Износът на рафинирани продукти като самолетно гориво или дизел от Индия за ЕС се увеличи от 1,1 милион барела през януари 2022 г. на 7,4 милиона през април 2024 г. Логично ние сме обезпокоени от това. Но не трябва да бъде обвинявано индийското правителство. Щом бъдат рафинирани, тези продукти вече не са смятани за руски и ние не можем да попречим на индийските рафинерии да ги продават на някой оператор в ЕС или на посредник.“

Вносът на руски петрол в Индия е скочил от 1,7 милиона барела месечно през януари 2022 г. на 63,3 милиона месечно през април 2023 г. Докато преди агресията в Украйна делът на руския петрол във вноса на „черно злато“ в Индия е бил 0,2 на сто, преди месец той вече е станал 36,4%.

Факт е, че Индия, но също така Китай внасят по-големи количества петрол от Русия, след като в края на 2022 г. Г-7 наложи таван на цените му. Делхи търгува с явна отстъпка, отбелязва Борел.

Никой обаче не може да търси сметка на индийските оператори, защото те не са субект на европейските закони.

Дипломат номер 1 на Европа цитира собствените си думи през в. „Файненшъл таймс“:

„Това, че Индия купува руски петрол, е нормално. И ако благодарение на нашите ограничения върху цената му може да го купува много по-евтино, е добре. Колкото по-малко пари получава Русия, толкова по-добре“, посочва той.

Големият проблем обаче е, че Индия изнася все по-голям обем рафинирани продукти, основани на руския петрол, включително в ЕС, който забрани внота от Русия на такива продукти. Същото важи и за петрола, от който са произведени тези продукти.

Това подкопава ефективността на европейските ограничителни мерки, заключава Жозеп Борел.

Следва въпросът кой е виновен – продавачът или купувачът. Борел смята, че първо трябва да се погледне какво правят операторите в ЕС. Ако индийските рафинерии продават продуктите, то е, защото европейските оператори ги купуват – пряко или чрез посредник.