Да се осуети изграждането на военни бази на НАТО, да се отслабят местните демократични правителства, да се разширява руското културно и езиково влияние и да се подкрепят прокремълските политически организации. Това са част от целите, формулирани в секретни стратегически документи на Кремъл, до които е получила достъп Yahoo News и части от които публикува днес. 

Публикацията е съвместна с консорциум за журналистически разследвания на европейски медии и се основава на свидетелства на представители на служби за сигурност в Европа, включително на балтийските държави. Анексирани от бившия Съветски съюз в началото на Втората световна война по споразумение с нацистка Германия, Естония, Латвия и Литва, страни с население между 1 и 3 милиона души, днес са част от Европейския съюз и НАТО, но в тях живеят стотици хиляди руснаци и затова те са обект на продължаващ интензивен интерес от страна на Москва. 

Русия, макар да не вярва, че може да си върне контрола върху тях, не се е отказала да ги дестабилизира и да поддържа влиянието си в тях, показват цитираните стратегически документи. Те са писани през 2021 година и публикацията отбелязва, че нахлуването на Русия в Украйна следващата година на практика е осуетило постигането на набелязаните в тях цели.

Документите са съставени от Дирекцията за трансгранично сътрудничество на руската президентска администрация. Същата дирекция по-рано е произвела подобни планове на пълзяща анексия на Беларус и за сваляне на демократичното прозападно правителство на Молдова.

Въпреки добронамереното си наименование Дирекцията за трансгранично сътрудничество е работно място на разузнавачи от трите главни шпионски ведомства на Русия - ФСБ, СВР и ГРУ, или вътрешното, външното и военното разузнаване, а дневният ѝ ред е връщането на държави обратно в руската сфера на влияние, отбелязва публикацията.

Както в случая на Беларус и Молдова, руските планове за балтийските страни са разделени на три глави: (а) политически, военни, военно-технически и свързани със сигурността цели; (б) търговски и икономически; (в) хуманитарни и социални цели. Всички глави са подразделени на три отчетливи времеви рамки: краткосрочна (до 2022 г.), средносрочна (до 2025 г.) и дългосрочна (до 2030 г.).

За всяка от страните има по два текста. Първият изброява стратегическите интереси на Руската федерация в различните области и периоди. Вторият очертава рисковете, които стоят на пътя на Русия.

Източник от европейско разузнаване е описал руската президентска администрация като своеобразен мозъчен тръст, който освен че изготвя предписания за руската външна политика, също взема решения за провеждането на дезинформационни кампании - начини за отслабване на съществуващите връзки между съюзниците. 

„Балтийските документи не целят придобиване на влияние в съответните страни“, е казал източникът, пожелал анонимност, пред Yahoo News. „Те са по-скоро политика на сдържане, за да се предотврати по-нататъшното намаляване на руското влияние.“ 

Малцина в Кремъл, добавя източникът, наистина смятат, че балтийските държави могат да бъдат "върнати" в ръцете на Русия. По-реалистичен план би било посяването на вътрешна опозиция, която да ги предпази от по-пълно приплъзване към Запада.

Въпреки че всяка балтийска държава е различна, има общи черти в предложените от Русия подходи и към трите. В "хуманитарната сфера" популяризирането на руската култура и запазването на рускоезичното образование са от първостепенно значение.

Естония е дом на около 300 000 етнически руснаци, около 24% от населението. Латвия - на близо 471 000 души, приблизително 25% от нейното население. Литва, най-гъсто населената от Балтийските страни, с 2,8 милиона души, е домакин на най-малката етническа руска диаспора: 140 000, едва 5%.

Русия от години критикува трите балтийски страни заради нежеланието им да признаят руския като държавен език и ги обвинява, че дискриминират етническите руснаци.

Естония и Латвия неотдавна направиха езикови реформи, които постепенно ще извадят обучението по руски от детските градини и училищата, но ще запазят факултативното образование по руски език и култура за желаещите.

За да се противопостави на тези усилия, руската стратегия за Естония пряко призовава за “пропаганда на руската култура”, включително във възпитанието на децата и обучението на “талантливи рускоговорещи младежи” в руски университети.

Анализатори и служители на разузнаването отдавна твърдят, че езикът и културата са неразделна част от политиката на Кремъл за „сънародниците“, чрез която Москва претендира за ролята на покровителка на етническите руснаци и рускоговорещите по света и които смята, че има право да защитава с военни средства. 

Друга изрична цел, посочена в руските стратегически документи, е да се предотврати „създаването на военни бази на НАТО“ в Латвия и Литва. Военните бази на тези страни приемат войски от съюзниците в НАТО, които служат там на ротационен принцип - както и в други страни от Източна Европа, включително България. Числеността на чуждестранните военни контингенти в Балтика чувствително се увеличи от началото на войната в Украйна - не само заради заплахата, но и защото тези държави оказаха най-голямата военна помощ на Украйна, измерена като процент от техния БВП. Някои от тях се разделиха изцяло с определени видове оръжия, например гаубици, за да ги изпратят на Киев.

Руската пропаганда си служи в тези държави с типични наративи като “възхвала на нацизма”, когато говори за техните движения за независимост от Русия и от бившия Съветски съюз.

Публикацията припомня и как Русия е отговорила на подобни протести и с масивна кибератака срещу преместването на паметник на съветския войник във военно гробище от централния площад на естонската столица Талин през 2007 година. 

Една от най-остарелите глави в балтийските документи се отнася за плановете на Русия да влияе върху местните икономики, търговия и бизнес. Средносрочна цел е да се увеличи руският износ, двустранната търговия и преките чуждестранни инвестиции. Този план очевидно се е основавал на отношения, които санкциите последвали руското нахлуване в Украйна, разрушиха изцяло.

Разпалването на проруски настроения в естонското общество и сред политическия и военния елит е посочено като постоянна цел и през трите периода. Както и ограничаването на влиянието на националистическите елементи и създаването на нови обществени сдружения и неправителствени организации, които насърчават сътрудничеството с Русия.

Краткосрочната цел за Естония е „формирането на нови обществени структури, фондации, неправителствени организации (НПО) и НПО, които се застъпват за сътрудничество с Руската федерация“. Друга краткосрочна цел е да се работи „с естонските бизнесмени, за да се обясни готовността на Руската федерация да отвори руския пазар за тях, при условие че Талин промени външната си политика“.

Стратегическият документ за Литва, балтийската страна с най-голямо население (2,3 милиона души), съдържа най-специфични военни изисквания, които в краткосрочен план предвиждат усилия за спиране на „натрупването на военното присъствие на САЩ и други страни членки на НАТО“ на литовска територия. Последващо действие в средносрочен план е предотвратяване на „разгръщането … на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана със среден обсег, интегрирани в единна система за противовъздушна отбрана на НАТО“ и намаляване на „броя и обхвата на дейностите на НАТО по оперативно и бойно обучение“ в Литва. Но голяма част от това вече се е случило - не на последно място заради войната на Русия срещу Украйна.

Многонационална батальонна бойна група на НАТО е базирана в Рукла, Литва, в централния окръг Каунас. През първите две години на засиленото предно съюзническо присъствие според литовските въоръжени сили „приблизително 8 000 съюзнически войници от девет съюзници на НАТО са служили в частта на ротационен принцип“. За юли във Вилнюс е насрочена среща на върха на НАТО и в дневния ѝ ред  интегрираната противовъздушна отбрана по източния фланг на алианса - нещо, за което призова литовският президент Гитанас Науседа.

Като цяло плановете на Кремъл за Балтика отразяват проверени във времето съветски тактики, казва пред Yahoo News Мариус Лауринавичус, литовски експерт по международни въпроси: 

„Това е старият метод на КГБ: „Трябва да отслабим враговете си. И най-добрият начин да ги отслабите е отвътре, а не отвън. Това, в което са добри, е да разделят обществата, да създават проблеми, да създават конфликти".

Но Александер Тоотс, заместник-генерален директор на естонската Служба за вътрешна сигурност смята, че стратегиите на руската Дирекция за трансгранично сътрудничество звучат заблудено в коренно променените от войната реалности. По думите му това може да се дължи на стремежа на служителите ѝ да оправдаят съществуването си пред висшестоящите в Кремъл.  

Плановете съдържат точно същия вид пожелателно мислене и високомерие, основани на лошо разузнаване и фалшиви предпоставки, които накараха Русия да вярва, че може бързо да завземе Киев и да смени правителството там преди повече от година, казва Тоотс. 

„Знаейки как работи руският режим, мога да кажа, че служителите там имат навика да лъжат шефовете си, тъй като те не обичат да получават неподправени разкази за истинската ситуация. Ако им предоставите разкрасени истории, ще живеете в илюзия. Руската система е изградена върху това, че всеки блъфира”, казва той.