„Това мое метафорично говорене за вируси и за пандемия, не съм предполагал, че ще се материализира, макар и в друга пандемия. Това беше първото и най-страшното. Другото беше избухването на войната."

Това коментира писателят Георги Господинов пред бТВ в неделя за романа си "Времеубежище", който през седмицата влезе  краткия списък за международната награда "Букър".

„Хората на изкуството четат знаци, те бяха там. Моята идея беше, че като ги напиша и хората ще ги прочетат и някак си тези неща няма да се случат. Ние пишем, за да не се случат нещата. Те, за съжаление, донякъде се случиха, и то по-рано, отколкото ги очаквахме, включително с последната глава на романа, която описва началото на една война“, добави той.

Номинацията за „Букър“ Господинов отчита като по-специална и много различна.

"Не съм си го представял. Бяха 134 книги, останаха 6 книги от 4 континента. Това е награда, от която се вълнува света и България за първи път има шанс за нея", посочи той.

„Вълнуващото за мен е, че хора ме спират и поздравяват за нещо, което съм направил с думи. Тези хора са прочели историята ти и знаят за теб повече, отколкото може би ти самият“, каза още Господинов.

По думите му книгите трябва да излизат, когато са написани и във всяко време, особено в най-лошото.

"Оттам тръгна този роман – от това издаване в пандемия. Хората започнаха да изпращат писма и пишат, че си спомнят как стоейки в къщите си, по пощата са поръчали романа, получили са го. Беше много особено преживяване. Запазил съм имената на първите села и градове у нас и по света, които си го поръчаха", разказа писателят за "Времеубежище".

"Книгите правят три неща - създават памет, второто е, че създават емпатия (четеш за някой, който страда и отиваш на неговата страна, на страната на по-слабия) и третото - създават вкус. Когато говорим за кич, е много важно да имаш вкус от другата страна, защото в момента кичът не е просто в тъпи филми, предавания или мода, кичът стана политически и националистически", смята Господинов.