И днес в поредицата си "100 въпроса за тоталитарната държава" продължаваме да отговаряме на въпроси на млади хора за времената на комунистическия режим 1944-1989 г. в България. "Целувал ли е в устата Тодор Живков Леонид Брежнев наистина?" Този въпрос получихме на редакционната поща. И, разбира се, на него може да се отговори и само с една дума. Ние обаче избрахме различен подход - предистория, която няма общо със социалистическия режим, а опитва да обясни откъде всъщност идва "навика" с целувките, и същинската история за "братските целувки", дарявани от съветските диктатори.

Произходът на целувката и днес остава забулен в мистерия. Някои антрополозите настояват, че интимният жест ни е вроден. Той все пак не е присъщ само за хомо сапиенс - маймунките бонобо често се целуват, след като се сбият. Предполага се, че по този начин се сдобряват.

Други експерти посочват, че целувката не е универсален метод за изразяване на любов или уважение сред хората. Те дават за пример етнически групи от Югоизточна Азия, които по-скоро биха ви се поклонили и спестили излишното предаване на херпес. Далеч не толкова стеснителни са арабите, с които от маса не може да станете без да са ви "измили" загрижено бузите. С други думи - произходът на феномена "целувка" е социален, възникнал е в резултат от културните динамики в дадени общности. 

"Люлката на целувките" според професора по антропология от Тексаския университет Ван Браянт е Индия. Може би има основание - докато европейците неуверено сме се чесали там, където не ни сърби, индийците са преподавали "Кама Сутра". В крак с модата ни вкарват завръщащите се от Пунжаб войски на Александър Македонски през 326 г. пр. н.е. По-късно древните римляни налагат етикет при целувките. При изпълняването на ритуала винаги ставало ясно дали целуващите се са равни (целувка по устата), има известно разминаване в социалното им положение (целувка по бузата) или огромна асиметрия (целуване на краката).

Трите целувки по бузите стават неизменна част от православието и впоследствие пандемично се разпространяват из цяла Източна Европа. Черната смърт, испанският грип, та дори и болшевишката революция не сломяват стремежа на източноевропейците да продължават да целуват. Нещо повече - със зараждането на социализма през XIX в. т.нар. братски целувки придобиват сакрално значение за пролетарското движение. Те са възприемани като най-естествения израз на братството, солидарността и неподправения ентусиазъм в борбата срещу буржоазията. 

Нима има как да се отхвърли покана за демонстрация на душевната екзалтация пред праведността на каузата чрез сочна целувка уста в уста? Краткият отговор е "нет". Особено ако поканата за обмяна на слюнки, протеини (не дай си Боже и някоя инфекция) идва от съветски диктатор, който е привикнал да чува само "да".

Впрочем, една от най-зловещите теории за произхода на целувката гласи, че тя се е наложила в моментите, в които първобитен мъж е откривал сама жена от чуждо племе. По време на последващото изнасилване мъжът стискал със зъби устните на жертвата да не вика за помощ. Тази теория някак звучи уместно предвид предмета на статията.

"Троен Брежнев, моля"

Не бива да бъркаме целувките между социалистически вождове с целувките между лидери на капиталистически страни. Прието е, например, за държавния глава на Франция да посреща свои колеги с две целувки по бузите. Братската целувка традиционно включва три редуващи се (отляво и отдясно) допирания на бузите, вдъхновени от споменатото вече православие. При по-специални случаи обаче се връщаме при римляните - тя прераства в непоколебима и чистосърдечна целувка по устата.

Иван Спирин остава в историята като ръководителя на първата в света експедиция по въздух на Северния полюс. За приноса си през 1937 г. е награден с ордена "Герой на Съветския съюз". Но тогава той получава още по-специален "орден" - целувка по устата от самия Йосиф Сталин, който поначало не бил голям любител на обичая.

Година по-рано пилотът Валери Чкалов целува тиранина и по снимката може да отсъдите колко му се е усладила тази близост. 

Никита Хрушчов го давал по-разчупено. Често приветствал дипломати и други видни личности с целувки. Дори на Гагарин не му се разминала срещата отблизо с устните на диктатора.

Дипломатически скандал избухнал през октомври 1959 г. по време на визита на съветския лидер в Пекин. Връзките между двете комунистически страни били обтегнати - СССР не подкрепил Китай по време на Втората тайванска криза от 1958 г. и отказвал да подпомогне ядрената програма на КНР. Мао Дзъдун посрещнал "другаря" с финт и вместо да го прегърне отстъпил назад и се здрависал. Само 2 години по-късно настъпва пълният разкол в китайско-съветските отношения.

Но Сталин и Хрушчов са дилетанти пред Леонид Брежнев, който превръща целуването в изкуство. Най-известният случай на братска целувка е реализиран през 1979 г., когато Брежнев награбва лидера на ГДР Ерик Хонекер.

През същата година огромната чест е оказана и на американския президент Джими Картър.

Твърди се, че целувката на Брежнев с Йосип Броз Тито била толкова мощна, че от устата на югославския лидер потекла кръв.

  

Неслучайно в историята се налага терминът "троен Брежнев" - "коктейлът" от целувки, на който диктаторът подлагал своите "жертви". Тук отново се спазвал принципът най-приближените и заслужилите да усещат най-плътно топлите чувства на социалистическия вожд. Сред тази отбрана група попадал бившия Първи Тодор Живков, като мнозина изследователи на социализма твърдят, че именно близките отношения между Тато и Брежнев осигурявали на България солидни заеми, евтини горива и изгоден достъп до "необятния съветски пазар".

Според слухове, разпространявани от обкръжението на Живков, българският държавник не харесвал особено страстните целувки с именития си приятел и дори се дезинфекцирал. Истиността на тези внушенията оставаме на вас да прецените, но е редно да знаете, че Брежнев е бил страстен пушач.

Може би заради това той е единственият съветски диктатор, получил твърдо "не" от колега при покана за целувка. Николае Чаушеску, който страдал от гермофобия, директно отказал. 

Един друг "червен" тиранин открил "златната среда" - как да не стане жертва на братски сексуален тормоз като Тодор Живков, но и да не обиди директно Големия брат като Чаушеску.  

Урокът на Кастро

Фидел Кастро пристигa в Москва през януари 1964 г., за да обсъжда подписването на сделка за износ на захар със СССР и последиците от убийството на Джон Ф. Кенеди. Когато кацнал на летището, към него тежко и достолепно се запътил не само Никита Хрушчов, но и Леонид Брежнев, който със сигурност искал да попълни колекцията си от "целунати диктатори" с кубинския главорез. Но гостът бил подготвен за заплахата.

Кастро слязъл от самолета с голяма пура в ръка.

Така елегантно се измъкнал от горчивия "коктейл" на съветския вожд.

---

Ако вие сте млад човек, който има интерес към най-новата ни история и иска да научи факти за времето отпреди 1989 г., можете да ни зададете своите въпроси на имейл office@clubz.bg, в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната държава.