Мартин Здравков е един от най-високопоставените българи във финансовия свят на лондонското сити. В момента той е главен мениджър на инвестиционното бюро на "Дойче банк" в Лондон - DWS. Именно тази банка има сериозно проблеми през последната седмица, както и целият банков сектор в САЩ и Европа. Затова го попитахме - какво се случва? 

 Господин Здравков, отдавна не бяхме виждали такива сътресения на финансовите пазари. Фалити на банки в САЩ, съкрушена гигантска банка в Швейцария, проблеми за акциите на банките из целия свят. Какво се случва накратко?

- Това са последствията от най-бързото повишаване на основните лихвени проценти в историята на западния свят, които от само себе си целят да овладеят инфлацията. Банковите регулатори в САЩ, Европейския Съюз и Великобритания се надяваха, че риско-намаляващите правила, въведени след Световната Финансова Криза от 2007/8, наред с ежегодните стрес тестове на основните банки, ще са достатъчни да овладеят и до голяма степен ограничат последствията от една банкова криза.

И това е така, но проблема започна от това че една средно голяма банка в Америка, Silicon Valley Bank, непопадаща под стриктния надзор, се оказа системно значима за важния технологичен сектор. Прибавете към това и изцяло вътрешни проблеми на банката в областа на управлението на риска по времето на една световна обстановка на несигурност и имаме почти класическа рецепта за създаване на паника. От там нататък, остава най-лесното – една новина за неуспешна сделка по рутинна продажба на банкови активи и довериета към институцията започна да пада стремглаво. От теоретична - паниката стана реална. Като сценарий от холивудски филм, само два дни по-късно, едно необмислено изказване от най-големия акционер на Credit Suisse, даде шанс на американската паника да се прелее в Европа. Останалото както знаем е историята на една не толкова долюбвана сватба.

Води ли колапсът на Credit Suisse до проблеми на целия европейски банков сектор?

- Не. Проблемите на Credit Suisse са изцяло вътрешни и не са представителни за европейския банков сектор. Фактът че за разлика от бъдещият си партньор, UBS, Credit Suisse не беше спасявана по време на световната финансова криза, до голяма степен „потвърди“ нейния бизнес модел, който по-късно разбрахме се основаваше на агресивно придобиване на рискови клиенти, някои от които за жалост свързани с българската организирана престъпност.

След кризата през 2008 г. сме свикнали да смятаме, че ЕЦБ и ЕК взеха мерки, за да не допускат такива нови проблеми. Но в петък "Дойче банк" затвори търговията с минус 15% от своята стойност на пазарите?

- Големите маржове в цените на акциите от петъчните пазари са второ-степенно проявление на несигурността обхванала пазарите. Американските клиенти вадят парите си от депозитни сметки и ги слагат в държавни облигации, търсейки по-голяма сигурност. Големите финансови институции са адекватно капитализирани и могат да удържат на стреса, но същото не може да се каже за малките и средни регионални банки в Америка. От Европейската страна на Атлантика, болшинството банки започнаха сегашната несигурност с много по-добра ликвидност и капитализация отколкото кризата от 2007/8.

Какво ще се случи, ако колабира "Дойче банк"?

- Това е един много интересен, но изцяло академичен въпрос. Според мен, вероятността Deutsche Bank да фалира е на практика нула. Когато финансовият министър на Германия превантивно прави изявление в събота, това е ясен сигнал, че въпреки минималния бизнес и финансов риск, най-голямата европейска държава е готова да помогне с всички средства при една неубоздана паника, на своята най-голяма и значима банка.

Вие сте базиран във Великобритания. Оттук изглежда, че тя е единствената голяма икономика, която губи сериозно в последната година. Брекзит ли е причината или има и други фактори?

- Брекзит е част от проблема и също така катализатор на дългогодишните структурни слабости на Великобританската икономика. Ако трябва да се обобщят нещата с точно две думи, те биха били 'слаба продуктивност'. Великобритания не успява да намери продуктивността, или казано иначе способността да създава нови продукти и услуги от капиталовата и трудова база с която разполага. Именно тази продуктивност е основния двигател за растежа на една развита държава. В частност, тази липса във Великобритания до голяма степен означава, че растежа на икономиката е силно зависим от разстажа на активното работно население. А знаете, че в естеството си Брекзит беше коствен вот За/Против имиграцията. 

Да обърнем поглед към България. Знаете,че тук се води дебатът за приемането на еврото у нас. Вие на какво мнение сте?

- Трябва на направим разлика между политически от една страна и икономически и финансови аргументи от друга. Що се отнася до икономическата и финансова страна, от макро гледна точка, приемането на еврото ще е положително решение, което в средносрочен и дългосрочен период ще доведе след себе си положителен растеж. Това не означава, че всеки български гражданин ще се облагодетелства и тук идва ролята на държавата да използва капацитета си и помогне да направи приемането възможно най-гладко. Но дори и това да стане. Брекзит е типичен пример, че политически решения могат да се вземат в разрив с икономическа и финансова логика. Въпросът пред нас Българите е както решение искаме приемането на еврото да бъде: политическо или икономическо и ако е политическо, то готови ли сме да живеем с икономическите и финансови последствия?