Донякъде сме се върнали на предпандемичните нива. Заболеваемостта от скарлатина и варицела у нас е малко над средните нива за последните години.

Това отбеляза в понеделник сутрин по Нова тв консултантът по здравните въпроси към Столичната община проф. Тодор Кантарджиев.

В България повече от 100 години се води статистика за скарлатината, посочи той. Рекордът е през 1972 г., когато е имало 28 500 случая. До момента тази година заболелите са над 3600.

"Като ги сравним с периода, когато имаше маски, са много случаите, но си има причина затова. През 1972 г. рекордът се дължеше на един факт - беше излязъл един антибиотик по лиценз и ни лекуваха гърлото с него, а микробът на ангината беше абсолютно резистентен на него", обясни Кантарджиев, за да подчертае колко важно е правилното лечение.

Според него причините за сегашния ръст на случаите спрямо миналата година, освен мерките, съпътстващи коронавирусната епидемия, са свързани и със "занемарена антибиотична политика и болните не се лекуват с най-правилните антибиотици".

"Скарлатина се лекува с пеницилини и с цефалоспорини първа генерация", припомни той.  "Второ: занемарени познания на лекарите за това заболяване, защото чух странни неща. Скарлатината си е шарка, а всичко друго са стрептококови инфекции, които могат да бъдат ужасяващи”, добави той.

Най-уязвимата на скарлатина група са децата в детските градини и в малките класове в училищата. Затова и Кантарджиев подчерта, че най-важното е контролът в детските заведения.

"Заслужава си, когато има случай в групата или класа, да се направят бързите тестове. Да се види има ли стрептококи в гърлото на детето", каза той.

Според него е важен в такива ситуации да има скрининг с бързи тестове в малките класове на училищата, защото между 10 и 15% от децата са носители на бактерията, която причинява скарлатина, без да развият болестта. 

Професорът посочи, че 20 дни след скарлатина или ангина, причинена от стрептококи, могат да се появят усложнения.

"Едното е забравеният ревматизъм, при който при 60% от болните се засяга сърцето, при останалите - ставите. Може да засегне освен сърцето и мозъка. Ние сме ги позабравили тези неща", добави той.

Скарлатината е бактериална инфекция и за нея няма ваксина, преди откриването на антибиотиците (на пеницилина по-точно) стрептококите са причинителите на много от смъртните случаи - при открити рани и т.н.

След коронавируса сега имаме един бум на варицела, отбеляза още Кантарджиев. Според него това е било очаквано и е можело да се предвиди програма за безплатна имунизация на деца срещу варицела, по желание. Ваксината сега е препоръчителна, подчерта той. Варицелата при неболедувалите е по-заразна от скарлатината, но тя е опасна повече, ако се заразите от нея вече като възрастен. 

РЗИ: Няма извънредност за варицелата и скарлатината

В момента не се намираме в извънредна ситуация по отношение на разпространението на варицела и скарлатина, съобщават от РЗИ. 

Репортерска справка на БНР от сайта на РЗИ обаче показва, че в една и съща седмица през 2019 и 2020 г. разпространението на скарлатина е било 25 и 19 случая. За същата седмица през 2023 г. те са били 151. 

Има увеличена заболеваемост, но нещата не са драматични, смята и общопрактикуващата лекарка д-р Станислава Крайселска, цитирана от БНР.

Част от подадените сведения за скарлатина не са коректни, получава се фалшиво завишаване на случаите.

"Много често родителят самоцелно си пуска гърлен секрет на детето, без изявена клиника. Изолира се стрептококус пиогенес, който също е причинителят и на скарлатината, но и на други заболявания, а може да имаме и здраво носителство. Сестрата в училището казва "Бързо да пишат известие за скарлатина". Това не е скарлатина", обяснява тя.