$320 милиарда нови данъци, с които през идните 10 години да бъде обложено имането на най-богатите американци и бизнес елита, предлага президентът Барак Обама в годишното си обръщение към Конгреса „За състоянието на съюза“.  

С парите, събрани от милардерите и чрез запушване на съществуващи законови вратички, Обама иска да даде таксови кредити на средната класа и да финансира безплатно обучение в колежите. Значителни отчисления неминуемо ще потънат за финансиране на амнистията и асимилирирането на 5 милиона незаконни имигранти, което обеща Обама. Банките с капитали над $50 милиарда долара да бъдат ударени с нови такси, за да се обезкуражат рискови инвестиции, е друга идея на лидера на САЩ, която без съмнение ще бъде бурно аплодирана от либералната публика.  

Обама иска да даде по $2500 годишно като безвъзмездна помощ на студентите, които желаят да вземат степен, да утрои данъчния кредит за гледане на дете и да даде по $3000 еднократно за всяко американче под 5 години. Това са превъзходни идеи, но те по никой начин не могат да бъдат финансово подплатени единствено с повишения на данъците.  С други думи, за да станат реалност ще трябва „централният принтер“, както тук с насмешка наричат Управлението за федерален резерв, да продължи да печата долари на увеличени обороти. Монетаристите от цял свят бият тревога, че бълването на нови купища в зелено, бута нагоре инфлацията в цял свят, тъй като значителна част от свежите банкноти се трупат като резерв в чуждите банки. 

Данъчната ставка за доходи от $200 000 и повече ще се вдигне на 28 на сто от сегашните 23,8 на сто. Фактите сочат, че 3,8 на сто от сегашните облагания отиват за финансиране на здравното осигуряване „Обамакеър“ , което се сблъсква с колосални проблеми. 

На практика Барак Обама иска да ликвидира всички облекчения за бизнеса, осъществени от 80-те години насам. Някои наблюдатели дори смятат, че той си е наумил нова реформа от рода на „Великото общество“ на президента Линдън Джонсън от края на 60-те, която умря с времето като несъстоятелна. Държавният глава е „длъжен от време на време да дава информация на Конгреса „За състоянието на съюза“ и да препоръчва за обсъждане мерки, които той счита за необходими и неотложни, се казва в параграф 2 на Конституцията на САЩ. „За какво ни е това обръщение, трябва ли да се прави то?“ , риторично писа в редакционна статия консервативното издание „Уикли стандарт“. И много правилно, защото от конституционен отчет словото на сегашния президент се превръща в директива. Барак Обама съобщава на Конгреса какво е решил да прави, с неговото участие или безучастие. 

Водещи финансисти и бизнесмени  изтъкват, че да се вдигат данъците в сегашния момент е много опасно за крехкия икономически растеж. Те посочват, че сривът на цените на нефта, люшкащата се европейска икономика и забавянето в Китай, може да се пренесат много лесно като заразен вирус и в стопанството на САЩ. Исторически погледнато, а и от опита на „видни“ социлистически управници на Стария континент, скоковете на данъците винаги са водели до бягство на капитали и на големи компании. Нека припомним, че при управлението на канцлера Герхард Шрьодер компанията „Мерцедес“ заплаши, че ще напусне Германия. В Съединените щати, а и навсякъде по света, статистиката показва, че след вдигане на таксите и облаганията, приходите в държавната хазна намаляват.

Лидерите на Републиканската партия в Сената и на Камарата на представителите – Джон Бейнър и Мич Маконъл, които след краха на демократите на междинните избори през 2014 г. пушиха в Белия дом лулата на мира с Барак Обама, заявиха, че президентът ескалира битката с тях.  Катастрофалното поражение на Демократическата партия през ноември м.г. бе отчетено от всички като вот на недоверие за цялостната политика на Обама, а най-вече на зигзагообразния подход към проблемите на икономиката.  Тогава Обама обеща да направи промени в политиката и да се съобрази с волята на американските гласоподаватели. Дори продемократически издания като „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ констатираха с обективност, че президентът е наблюдател,  живее в свой, откъснат от реалността свят и нехае за обещанията, дадени от него на избирателите, които два пъти го вкараха в Белия дом. Крайните консерватори пък направо го обвиниха, че води класова война с милиардерите от ден 1-ви на своето управление и иска да наложи принудително преразпределяне на богатството в САЩ. 

Да приемем, че Барак Обама успее да наложи волята си и без благословията на Конгреса  и с президентски декрети прокара най-радикалните си предложения. Нови данъци, нови още по-големи разходи, държавно здравеопазване (каквото дефакто е „Обамакеър“), по-нататъшно намесване на Белия дом в стопанското управление, са неща, които не само ще увеличат астрономическият дълг на САЩ от над 18 трилиона долара, но ще деградират иокономиката в по-далечен план. Отсъствието на данъчни стимули ще намали инвестициите и ще пропъди чуждестранните компании, което ще намали значително средствата, харчени от големите фирми за техните служители.  Никога и никъде държавата не може да е самостоятелен играч в социалната политика. 

Специалисти по конституционно право като Марк Льовен посочват, че Обама не само се опитва да се превърне в абсолютен господар на властта, но иска да наложи волята на Вашингтон и на отделните щати. Льовен предупреждава, че ако това стане – ще бъде забит нож право в сърцето на федерализма, който е заложен като свещен принцип на американската република.  Друг консервативен радиоводещ – Ръш Лимбо, който всеки ден събира над 20 милиона слушатели, заяви наскоро: “Какво е американската изключителност. Ние не сме най-умни, не сме най-упорити, не сме първи в много неща, но имаме може би най-голямата свобода в света“.