Обрисуваната вчера от служебния министър на финансите Росица Велкова апокалиптична бюджетна картина, ако няма затягане на коланите, и днес е най-коментираната тема. За едни притесненията на Велкова са основателни, за други - не.

Както Клуб Z писа, на брифинг вчера финансовата министърка обяви, че финансовата стабилност на страната е застрашена, заради поетите разходи от последните три народни събрания и че приходната част в момента е толкова напрегната, че не е сигурно, че ще може да бъде покрита. Брифингът дойде след като изтече доклада ѝ пред министрите в кабинета.

Велкова дори стигна по-далеч като безпрецедентно обяви, че прекомерни дефицити могат да доведат до риск за валутния борд и че е възможно България да прибегне до нужда от финансиране от Международния валутен фонд. Затова и правителството ще представи в края на април нов вариант на бюджет с нисък (до 3%) бюджетен дефицит и с рязко свити разходи. Предвиждат се и нови мерки като извънреден, еднократен данък свръхпечалба за всички юридически лица, с изключение на публичните дружества, както и премахване на ДДС преференциите за определени сектори, изземване на печалбите на държавните дружества и др.

Синдикатите - притеснени като министъра

"Няма причина да не споделям тревогите на финансовия министър, защото тук напоследък се правиха всякакви движения в управлението на държавните финанси и тези упражнения без съмнение се отразиха на финансите на държавата. Аз се виждах миналата седмица с нея и споделям притесненията ѝ. Тя е служебен министър и се предполага, че главата ѝ е чиста от политика и че там говори само експертът. И притесненията ѝ са основателни", коментира пред БНТ президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.

Без съмнение в подоходния данък трябва да бъде направена реформа, посочи още Манолов.

Той е съгласен, че трябва да се промени облагането на физическите лица и на фирмите, "но това трябва да е резултат от някаква политическа воля", каквато той не виждал да има.

"Когато водиш разговори без камери и микрофони с политици, те всички са съгласни, че това нещо трябва да се направи, всички казват, че е било грешка въвеждането на плоския данък преди години и това нещо трябва да бъде поправено".

Манолов сподели още от разговора си с Велкова - щяло да има опит за увеличение на заплатите в администрации, в които това не бе направено, давайки за пример Комисията за защита на потребителите, чийто служители излизат на протест за по-високи възнаграждения. Казала му още, че ако има увеличение за данъчните и митниците, то щяло да бъде обвързано с очакваните от тях резултати - двете администрации щели да се движат като пакет.

"Лесно се свалят данъчни ставки, трудно се връщат на предишните нива" - отбеляза още синдикалистът, като посочи, че гражданите не са усетили ефекта от намаления данък. Но възстановяването на старите нива от 20 на сто веднага ще вдигне цените на стоките и услугите, за които се отнася. 

Експертите

За Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, не се е случило нещо необичайно - представеният вчера от Велкова апокалиптичен доклад винаги съпътства бюджетната процедура. Той приветства заявката на МФ да изготви проект, който новият парламент да гласува, с разписан 3 на сто дефицит. 

"Казаха: да, има такива рискове, но ние ще вземем мерки и ще внесем такъв проект", посочи той пред бТВ.

По думите му с COVID пандемията насам е станало традиция в бюджета да се вкарват всякакви "екзотични" предложения и да се отговаря на всякакъв лобистки натиск и искания за намалени данъци, отложени плащания и пр.

"Време е да кажем "не", призова Богданов.

Според Евгений Кънев "докладът на Велкова е повече политически отколкото експертен.

"Липсва слонът в стаята. Няма грам дума за приходите в бюджета", аргументира се той.

Според икономиста това е така, защото има срив в събираемостта - от 22% на митата (януари 2022 г. спрямо 2021 г.), 10% на акцизите, 10% на корпоративния данък, изброи той - "при положение, че с 16 на сто се е качила ценовата база за събиране на данъци, чрез инфлацията". "Трябва да се отговори защо бяха сменени ръководствата на агенциите за събиране на приходи", призова Кънев. Той попита и къде са очакваните 700 милиона, обещани от "Лукойл", след като компанията реши изведнъж да плаща данък у нас.

"Казват ни така: не можем да събираме приходи и това не можем да ви го кажем, и оттам нататък дайте да режем разходи", обобщи икономиистът как чете доклада на Велкова.

И Кънев като Богданов призова ДДС ставките за привилегированите сектори да се върнат на нормалните си нива.

Михаил Кръстев припомни, че МФ отдавна сигнализира за проблемите, които освен на експертите във ведомството са ясни и на политиците.

"Особеното е, че когато такъв доклад се появи по време на предизборна кампания, нито един политик не би казал: да, наистина трябва да затегнем коланите".

Това, според икономиста, прави проектобюджета обречен на неуспех в Народното събрание, защото никой в рамката на кампанията няма да каже, че подкрепя орязване на разходите. (Още вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че партията му няма да го подкрепи, б.р.).

Като най-голямата си критика към доклада на Велкова Кръстев посочи точката с отлагането ни за еврозоната (след отлагането да влезем от 1 януари догодина) и промяната на курса лев-евро.

"Написано по този начин по-скоро представлява някакъв избор, който трябва да направим - или да влезем в еврозоната, или да девалвираме лева", посочи той.

И за тримата икономисти е важно да има контрол на разходите и по-бавен темп на растежа им - без рязане на доходи, заплати, детски градини и пр., с които се плашат хората.

"Никъде не е казано, нито се споменава думата "фалит" на България. Валутният курс също няма да се сменя. Казва се, че в дългосрочен план бюджетът, изведен от баланс, ще води до дефицити. Бюджетът има структурни проблеми. Нивото на пенсиите, заплатите и компенсациите са сред тях" - коментира и по Нова нюз бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов по повод доклада на Велкова.

"Между 700 и 800 милиона средномесечно са дефицитите вече. Ако продължи тази тенденция с текущи разходи, а и с очаквания скок на капиталовите разходи заради изплащането на евросредства, ще има допълнителна тежест на дефицита. Сметката показва между 8 и 9 млрд. минимум дефицит, а трябва да бъде максимум около 5,5 млрд. 3% е дефицитът, към който трябва да се стремим, ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 години", изчисли Дацов.

"В продължение на години правехме това, което водеше в посока на по-голям дефицит. Когато помагате, когато подкрепяте хората, трябва да е съобразно нуждите им, а не на калпак. Когато даваш, без да преценяваш нуждите, естествено че харчиш повече пари с по-малък ефект", коментира пред БНР социалният експерт Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър.

Плоският данък - на мода

"В момента правим голяма грешка – да убием вестоносеца, като общество, като политически формации, всички. Никой не иска да му кажеш в очите истината. А истината тази дама я казваше още когато застана на позицията. Ние задлъжняваме с много бързи темпове и най-страшното и неприятното е, че са неустойчиви темповете за нашата малка и отворена икономика. По-малките имат много по-малко право на грешки от големите. И това е много важно да се каже сега, за да се събудим – грубо, рязко и да си дадем сметка, че така не може да се продължава." - е мнението и на Кузман Илиев.

"Този дефицит от 7-8% за мен дори е леко консервативна прогноза. Ако не направим това, което казва министърката, пенсии няма да има, но не по линия на това, че сме ги замразили, а поради това, че държавата няма да има текущо пари, с които да ги изплаща. Пазарите ще гледат на нас като на много опасна инвестиционна дестинация и ще искат много големи лихви, за да ни кредитират. Няма да има средства и България може да се окаже в ситуация на ликвидна криза, което си е чист фалит", посочи още той пред националното радио.

И прогнозира: падането на плоския данък ще стане модерна тема съвсем скоро.