В свое изложение говорителката на главния прокурор Сийка Милева днес явно репликира президента Румен Радев (без да го споменава поименно). По повод трагедията с 18 загинали афганистанци вчера той каза:

"Показателно е, че в други държави за същите престъпления се получават десетки години затвор. А при нас трафиканти, заловени от органите, но получили споразумение с прокуратурата, получават – виждате, до 5 месеца. И това е покана към тях отново да извършват същите престъпления."

Днес Милева повтори всеизвестните и неизменни опорни точки на шефа си Иван Гешев:

- че за всичко виновно е закриването на Спецпрокуратурата (като не става ясно кое пречи на правоприемника й СГП, в която са дори същите прокурори, да разкрива организирани банди, б.р.).

- че тя била закрита недалновидно от "предишни народни събрания". 

- след което каза, че критиките на политици към държавното обвинение са нарушение на разделението на властите.

- че виновни за неразкриването на престъпления са МВР и спецслужбите, които трябва да ги разкриват.

- че виновен е и съдът, защото той одобрява споразуменията на прокуратурата, които пък са нещо съвсем законно в България.

Ръководството на ПРБ „приветства подобреното взаимодействие между правоохранителните органи“ - за пореден път изрази Милева мнението на ПРБ. Очевидно визирайки периода след Бойко Рашков (който вече бе посочен за виновник за смъртта на 18-те афганистанци още в събота от Гешев, б.р.).

От 2019 до края на 2022 прокуратурата отчита драстично увеличение на делата образувани по трите члена от НК за каналджийство - чл. 279, 280 и 281 (всъщност никой не критикува прокуратурата, че не образува, а че няма хора в затвора, дори при тежки рецидиви, б.р.).

През 2019 г. новообразуваните са 670, през 2021 – 1773, а през 2022 – 2626 наказателни производства. Внесените обвинителни актове съответно варират от 275 до 581 през последното деветмесечие. Същата е тенденцията и за осъдените лица – през 2022 г. те са били 2208, а за сравнение през 2020 са били 720 (нищо че тогава се касае за първата година на пандемията, през която дефакто нямаше никакво движение, б.р.).

Милева се похвали, че оправданите за деветмесечието на м.г. са само 3-ма (както казахме, основните критики са не че прокурорите не внасят актове в съда, а че масово се споразумяват и се получават пробации и условни присъди, б.р.).

Налице е „тревожна тенденция“ че се наблюдава чувствителен спад в постигнатите резултати – в частност разкриване на ОПГ.

Този спад според нас се дължи на закриването на спецпрокуратурата, която била „доказала своята ефективност, каза Милева.

(Така и не стана ясно - щом държавата не е закрила прокуратурата изобщо, а само спецзвеното - кой и защо не работи по организирани банди?)

Така тя мина от "каналджийството" към общата картина - че през 9-те месеца на 2022 г. били водени едва 51 досъдебни производста по направление за организирана престъпност. Осъдените лица за участие в ОПГ през 2020 били 131, през следващата година 145, а за 9-месечието на 2022 г. броят на осъдени членове на банди е едва 62 лица.

(Тук пропусна да спомене, че нито един прокурор и следовател не е съкратен - всички са си на работа, основно на място, където са пожелали, б.р.).

Наблюдаваната тенденция се очаква да продължи, което е резултат на неефективни решения на предишни Народни събрания, каза говорителката на деполитизираната прокуратура.

Въпреки това:

"Разкриването на престъпления е от компетенността на органите на МВР и службите за сигурност", които следвало само „да уведомят прокуратурата“.

Тя каза, че очаква „незабавни действия“ по разкриването на ОПГ, занимаващи се с каналджийство. Държавното обвинение било готово да образува досъдебни производства и да ръководи разследването .

Пародийната тема със поразуменията

Милева направи уточнение - явно реферирайки към критиката на Радев, че „напоследък силно се дискутира институтът на споразумението“. (това изобщо не е така - дискутира се от години, и то по повод именно на прехвалената Спецпрократура, сключваща над 50% споразумения с "лошите" и основно така се получаваха издействаните осъдителни присъди, б.р.).

Милева повтори за порден път, че съгласно разпоредбите на българския НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

А предимствата на „този институт се доказали трайно през годините“. Най-важно било "значителното съкращаване на времето от извършване на престъпленито до влизането на присъда в сила". Освен това споразуменията били само за определени видове престъпления (каналджийството, бидейки леко престъпление, естествено е сред тях, б.р.).

Тук обаче виновен излезе съдът – който ако прецени, че споразумението противоречи на закона и морала, можел да не го одобри (което е факт, но не се е чуло да е ставало някога в Спецсъда например, б.р.).

Всичко друго били “политически твърдения", които, освен че показват непознаване на законите на страната и не отговарят на истината, „пряко засягат приципа на разделение на властите, който е основна демократична ценност.".

Накрая на изложението си Миева все пак се спря на "слона в стаята" - ниските наказания в НК – лишаване от свобода до 5 г. и глоба от 3000 до 10 000 лв.

(Всъщност по този въпрос не прокуратурата, а Иван Демерджиев чрез МС спешно внесе предложения за законови промени в миналото 48-о НС, но то не "доживя" да ги придвижи, камо ли да ги гласува, б.р.).

А един каналжджия получавал около 5000 лв. само за да превози един мигрант, подчерта Милева.

Все пак на въпрос - защо е бил навън Виктор Кузмов, обвинен като лидер на групата, умъртвила 18-те афганистанци, след като има две присъди, тя даде следното обяснение:

Кузмов имал стари наказания, но за друго - основно за шофиране без книжка. През 2022 г. получава прословутата, цитирана вече присъда от 5 месеца за каналджийство (естествено, след споразумение). В рамките на разследването обаче излежал около месец и половина, които се приспадат после.

После, след като излиза от затвора, сключва ново споразумение по вече образувано досъдебно производсто от същия характер - трафик на мигранти. Тогава по закон двете наказания се кумулират и се оказва, че... по-тежкото вече е изтърпяно.

Ето в оригинал и позицията на ПРБ:

Позиция на ръководството на Прокуратурата на Република България

Ръководството на прокуратурата приветства подобреното взаимодействие между правоохранителните органи и в частност между ПРБ и МВР. Това е единственият начин за ефективно противодействие на организираната престъпност и защита на сигурността на българските и европейските граждани.

За периода от 2019 г. до края 2022 г. Прокуратурата на Република България (ПРБ) отчита драстично увеличение на делата, образувани за престъпления, свързани с т.нар. каналджийство (чл. 279, чл. 280 и чл. 281 от НК). През 2019 г. новообразуваните за каналджийство дела са 670, през 2021 г. - 1 773. А през 2022 г. броят на делата нараства на 2 626 наказателни производства за каналджийство. За отчетения период се наблюдава и повишаване броя на внесените в съда обвинителни актове – от 275 през 2019 г ., до 581 - през 2022 г. Същата тенденция се запазва и по отношение на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт – през 2022 г. те са 2 208, за сравнение през 2020 г. те са 720. Оправданите лица за 2022 г. са едва 3.

Същевременно е налице тревожна тенденция за това, че в същия период се наблюдава чувствителен спад в постигнатите резултати в борбата с организираната престъпност, в частност с разкриването на организирани престъпни групи. Този спад се дължи на закриването на Специализираната прокуратура, доказала своята ефективност за борба с организираната престъпност. За деветмесечен период на 2022 г. са новообразувани едва 51 досъдебни производство по направление организирана престъпност. За разлика от 2020 г., когато те са били три пъти повече. Осъдените лица за участие в ОПГ през 2020 г. са 131, през 2021 г. – 145, а за деветмесечието на 2022 г. броят на осъдените лица за ОПГ спада до 62 лица.

Наблюдаваната тенденция за намаляване на броя на образуваните досъдебни производства и на осъдените и санкционирани лица за участие в организирана престъпна група се очаква да продължи, което е и в резултат на неефективни законодателни решения на предишни народни събрания, закрили специализираните структури за борба с организирана престъпност, тероризъм и корупция.

Разкриването на престъпленията е от компетентността на органите на МВР и службите за сигурност, които при установяване на данни за престъпление следва да уведомяват прокуратурата.

В тази връзка очакваме компетентните институции да предприемат незабавни действия по разкриването на организирани престъпни групи, занимаващи се с каналджийство и действащи на територията на Република България и Европейския съюз. Прокуратурата е в готовност да реализира своите конституционно установени правомощия, а именно да образува досъдебно производство и да ръководи разследването, като упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и при наличие на достатъчно доказателства да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили такъв род престъпления.

Тук бих искала да направя едно уточнение, т.к. напоследък силно дискутиран е института на споразумението. Съгласно разпоредбите на НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Предимствата на този институт се доказаха трайно през годините и сред тях най-голямото е значителното съкращаване на времето от извършване на престъплението до наказването му с влязла в сила присъда. Приложното поле на споразумението е ограничено от закона и то се допуска само за отделни видове престъпления. Преди да се произнесе, съдът проверява делото и самото споразумение, ако прецени, че то противоречи на закона и морала, не го одобрява. В този смисъл не може да се направи заключение, че постигната чрез споразумение бързина е за сметка на усещането за справедливост у гражданите.

Политически твърдения, че ПРБ сключва предимно споразумения, освен че показват непознаване на законите в страната и не отговарят на истината, пряко засягат принципа за разделение на властите, който е основна демократична ценност за всяка парламентарна република.