Инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България ще спадне на 7,8 на сто през 2023 г. в сравнение с 13% миналата година.

Това гласи зимната икономическа прогноза за страната ни. Тя е част от цялостната прогноза на Европейската комисия за сезона, огласена днес от еврокомисаря по икономиката Паоло Джентилони.

Ръстът на инфлрацията на ХИПЦ през 2022 г. се дължи най-вече на цените на енергията и храните. Динамиката в цените на услугите се дължи на сферите на транспорта и ресторантьорството, разчитащи на прякото потребление на храни и/или енергия.

В края на годината инфлацията се е разпростряла и в други сфери. Така са се увеличили разходите на труд за единица продукция.

Предвиденият спад се дължи на намалените цени на енергията.

През 2024 г. пряката инфлация ще падне още – до 4%. Това ще стане с отслабването на динамиката на хранителните цени, прогнозира Комисията.

Инфлацията в цените на услугите обаче ще остане над предвидения хоризонт, прогнозират от ЕК.

Въпреки високата инфлация у нас икономическата активност през 2022 г. е продължила да се разраства. Това е било подкрепено от солидното увеличаването на износа и на заплатите и социалните трансфери.

Ръстът на частното потребление обаче е намалял през първата половина на годината, след като инфлацията е набрала скорост. Но се предполага, че потребителското търсене се е стабилизирало през втората половина на 2022 г. заради увеличаването на разполагаемия доход в комбинация с известното успокояване на динамиката на месечната инфлация.

Миналата година е останала тенденцията към понижаване на инвестициите в основен капитал от 2021 г. Покачващите се цени на инвестиционните стоки както в строителството, така и в оборудването, изглежда, са надделели над новите инвестиции.

Очакваният за 2022 г. ръст на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) е 3,9 на сто.

Очаква се реалният БВП да отбележи ръст тази година с 1,4% и с 2,5 процента догодина.

Иконовиката ще зависи преди всичко от взаимодействието между движението на заплатите и цените. Краткосрочните показатели и цифрите на инфлацията сочат, че инфлацията ще намалява само постепенно над предвидения хоризонт. В същото време инфлацията на цените на услугите ще остане. В контекста на стеснения пазар на труда се очаква заплатите да нарастват стабилно и да поддържат потреблението на домакинствата.

Бързият ръст на износа през 2022 г. е подкрепен от възможността да бъде задоволен недостигът в доставките на храни, метали и други продукти, причминен покрай другото и от руската агресия в Украйна.

Очаква се значително намаляване на ръста на износа през 2023 г. Това е така, тъй като през 2022 г. са били изчерпани много от възможностите за печалби на пазара за износ.

През 2024 г. се очаква ръст на износа в съответствие с увеличаване на външното търсене. Увеличеното усвояване на европейски фондове, най-вече на тези по Механизма за възстановяване и устойчивост, ще подкрепят цялостните инвестиции и през тази, и през следващата година. Риск за ръста на инвестициите представляват потенциални забавяния в прилагането на Механизма.

Картината в Европа

Икономиката на ЕС ще избегне рецесията, но неблагоприятни условия са все още налице, се казва в прогнозата на Комисията.

Почти една година след руското нахлуване в Украйна икономиката на ЕС навлезе в 2023 г. в по-добро състояние от прогнозираното през есента. Според зимната междинна прогноза перспективите са за по-висок растеж през тази година — 0,8% в ЕС и 0,9% в еврозоната. Очаква се и двете зони да избегнат с малко техническата рецесия, която се очертаваше за началото на годината. Очакваните стойности на инфлацията както за 2023 г., така и за 2024 г., са леко занижени.

Повишена устойчивост = подобрени перспективи

След силния растеж през първата половина на 2022 г. темпото на БВП се забави през третото тримесечие, макар и малко по-слабо от очакваното. Въпреки извънредните сътресения, икономиката на ЕС избегна свиването през четвъртото тримесечие, предвидено в есенната прогноза. Годишният темп на растеж за 2022 г. се оценява на 3,5% както в ЕС, така и в еврозоната.

Благоприятните тенденции след есенната прогноза подобриха перспективите за растеж за тази година. Продължаващата диверсификация на източниците на доставки и резкият спад в потреблението доведоха до равнища на съхранение на газ над сезонната средна стойност за последните години. Цените на едро на газа спаднаха значително под равнищата отпреди войната.

Равнището на безработица остана рекордно ниско - 6,1% до края на 2022 г. Очаква се също икономическата активност да избегне свиване през първото тримесечие на 2023 г.

Неблагоприятните условия обаче още са налице. Потребителите и предприятията продължават да са изправени пред високи разходи за енергия, а основната инфлация (с изключение на енергията и непреработените храни) продължава да нараства през януари. Така тя допълнително подкопава покупателната способност на домакинствата.

Затова затягането на паричната политика се очаква да продължи. А това спъва стопанската дейност и инвестициите.

Прогнозираният растеж в зимната междинна прогноза за 2023 г. в ЕС и еврозоната е съответно с 0,5 и 0,6 процентни пункта по-висок, отколкото в прогнозата от есента. Темпът за 2024 г. остава непроменен 1,6% за ЕС и 1,5% за еврозоната. До края на прогнозния период обемът на производството се очаква да бъде с почти 1 процент над прогнозирания в есенната прогноза.

След пика през 2022 г. инфлацията ще намалее

Три последователни месеца на умерена номинална инфлация показват, че пикът на инфлацията е отминал, както се очакваше в есенната прогноза. След като достигна рекордно високо равнище от 10,6% през октомври, тя намаля.

Спадът се дължи главно на намаляващата енергийна инфлация, докато основната инфлация все още не е достигнала своя връх.

Прогнозата за инфлацията бе леко занижена в сравнение с есента, което отразява главно процесите на енергийния пазар. Очаква се номиналната инфлация да спадне от 9,2% през 2022 г. на 6,4% през 2023 г. и на 2,8% през 2024 г. в ЕС. В еврозоната се очаква тя да се забави от 8,4% през 2022 г. на 5,6% през 2023 г. и на 2,5% през 2024 г.

През тази година се очаква инфлацията да остане устойчиво висока в страните от Източна Европа, най-вече в държавите извън еврозоната, предупреди Паоло Джентилони. През следващата 2024-та година тя ще се успокои, но в същите тези страни ще се задържи на рекордно високи нива в сравнение с останала част от ЕС.
 

Балансирани рисковете за перспективите

Въпреки че несигурността около прогнозата остава голяма, рисковете за растежа като цяло са балансирани. Вътрешното търсене би могло да се окаже по-голямо от предвиденото, ако неотдавнашните спадове в цените на едро на газа бъдат прехвърлени в по-голяма степен на потребителските цени и потреблението се окаже по-устойчиво.

Въпреки това не може да се изключи евентуален обрат в този спад в контекста на продължаващото геополитическо напрежение. Външното търсене също би могло да се окаже по-силно след отварянето на Китай, което обаче може да подхрани инфлацията в световен мащаб.

Рисковете за инфлацията остават до голяма степен свързани с развитието на енергийните пазари, което отразява някои от установените рискове за растежа.