Големият български скулптор Георги Чапкънов-Чапа отбелязва днес юбилей с голяма изложба в Националната галерия. По повод 80-годишнината авторката на биографичната книга за него - журналистката и негова приятелка - Елена Кръстева, разказва за творчеството и личността му. 

Представяме ви интервю с Кръстева, със съдействието на издателство "Кръг, под чието лого излезе "И Чапа създаде света. Истории за хора и статуи".

Елена, на 24 януари големият скулптор Георги Чапкънов – Чапа навършва 80 години. Вие имате привилегията да сте негова близка приятелка от дълго време. Какъв човек е той извън безценните си постижения като творец?  

Топъл, дълбоко вярващ и в същото време суеверен и сладкодумец. С него се общува много лесно, обича да е сред хора, чувството му за хумор е завидно. Не допуска да му говорят на „Вие”. Когато излиза от дома си, винаги брои кучетата по пътя, а когато се качва с асансьора в ателието си, брои гълъбите по съседната кооперация. 

Вие сте автор на биографичната му книга. В нея той споделя за срещите си с велики личности, на които е правил скулптурен портрет – Владимир Димитров – Майстора, Федерико Фелини, Константин Кисимов, Йордан Радичков и др. Кой от тези разкази ви заинтригува или изненада най-силно?

Невероятна е възможността през Георги Чапкънов да общуваш с тези личности. По различно време съм слушала разказите му – за релефа на Майстора и ягодите, с които е черпил децата, за портретите на всички останали, но винаги съм си давала сметка, че тези истории трябва да останат и след хората, казвах си: „Това трябва непременно да се запише”. 

Може би очеркът за Константин Кисимов, написан от самия Георги Чапкънов, ме слиса най-много. Впрочем „слиса” е глагол, който той употребява често. Та, слиса ме историята за великия Кисимов и кралската кобра, както и разказът на Чапа от първо лице за превъплъщението на актьора посред нощ в градинката зад Двореца. И до ден днешен ме разсмива как навремето Радой Ралин защитил идеята Чапкънов да направи паметник на Чарли Чаплин, който да бъде поставен пред Дома на хумора в Габрово. След смъртта на Чаплин през 1977 г. скулпторът искал да го извае от бронз, но чиновниците в Комитета за култура били против, защото било много западно. Тогава Радой Ралин взел думата на един съвет и оборил аргументите на противниците с довода: „Каквото е Ленин за нашата идеология, това е Чаплин за културата“. 

Статуята на София, паметникът на Радой Ралин, Балерината пред Народния театър, Слънцето-емблема на НДК – това са само част от знаковите творби на Чапа. Историята около създаването на коя от тях се е запечатала най-трайно в ума ви?

Странно е, но запечатана в ума ми е друга, неразказвана, история – за нереализирана творба. Преди време Чапкънов ми показа скица на свой проект за паметник на Моцарт. Трябвало да бъде поставен в градинката до Руската църква във връзка с годишнина на композитора. Идеята на Чапа е фигурата на Моцарт да е до кръста, а на лявото му рамо да е кацнало едно славейче. То пее, Моцарт записва нотите. На рисунката Чапа е изобразил и себе си – като минувач, който гледа паметника, а до него – куче. 

Най-скъпият ви спомен за Чапа?

Всички са ми скъпи. Не бих могла да ги класирам, нито да се лиша от който и да е от тях. Някои предизвикват усмивка, други ме разплакват отново. В последните месеци мина ли покрай храм-паметника „Св. Александър Невски”, неизменно си спомням деня Богоявление през 2021 г. Площадът беше ограден заради празничната литургия, камбаните биеха в неистово тържество, а аз бях на гости в ателието на Чапа. И на този музикален фон свише той рисуваше с молив портрет на покойния актьор Иван Ласкин. Представете си го – отвън през прозорците долита триумфът на Богоявлението, а вътре – на тавана на ул. „Врабча”, Георги Чапкънов рисува с молив актьора по снимката му от Военния театър. Щрих след щрих, чертичка след чертичка. И друг път съм виждала Чапа в работен процес, но тогава ме порази, че той не рисуваше цялостно образа, а милиметър по милиметър от горната част на главата към носа. В онзи момент лицето на Ласкин беше наполовина готово, очите му се взираха от листа с неспокойство. Чапкънов беше предал онази жива трескавост, която не позволяваше на този актьор да бъде част от стадото. 
Следващия път, когато отидох при Чапа, беше на Благовещение – 25 март. Потретът на Ласкин беше готов.

В книгата описвате скулптора така: „Душата му е уморена, обрулена от тъга по любимата Снежа (покойната му съпруга), от усилията да продължи да живее… все по-често уединението, което е търсел преди, за да се съсредоточи, се превръща във враждебна самота“. Тъжна картина на залеза на живота на един велик творец. Все още ли е актуална?

Когато Чапкънов брои кучета и гълъби, винаги му се иска да са чифт. Защото, както казва той, всяко същество трябва да си има другарче...

Какво бихте казали на по-младите хора, които не са запознати с творчеството и личността на Чапа, за да провокирате интереса им към него?

Имало едно време един скулптор. Когато се е родил, не е можел да диша и родителите му го понесли в преспите... Години по-късно се случило така, че направил портрети на някои от най-значимите личности от българската и световната култура, а негова пластика получила златен медал и я изложили в Лувъра. Засега няма друг български художник с такова отличие. Той е съавтор на българския герб, земята е най-голямата му галерия, защото негови статуи под открито небе има не само в София, Габрово, Свищов или Смолян, а и в Хирошима, Амстердам, Сеул, Базел, Берлин...